Баскетбол, Новини, Спорт, Статии, коментари

Сълзи от радост и удовлетворение

Снимка: www.lap.bg

Отворено писмо до инж. Петър Георгиев, президент на БК „Рилски спортист”

Добро утро, приятелю! Здравей!
Как си?
След мача, след победата ходех от стая в стая, изпълнена с радост и щастие. Усмихвах се сама, говорих си сама, плаках сама… от радост.
Легнах си късно. Никакво спане.
Когато се събудих, първата ми мисъл беше за снощния мач. Целият мач отново оживя. Как започна, как премина, кой как е вкарал кош, кой какво направил… Точките, разликата, хвърлянето по пода и отново краят. Радостта!!!
Радостта на момчетата, радостта на публиката в залата, радостта на двата града… на всичките добронамерени хора. Всичко преживях отново и отново.
Затова сега пиша. Не мога да се нарадвам на щастието от победата. Не мога да забравя сълзите ти, прегърнал малкото момиченце с Купата за първото място на Република България, защото зная какво се крие зад тях – средства, надежди, мечти, проблеми, не разбирани от много хора /“Защо го правиш?“/, време, конфликти, умора.
Сълзи, които говорят за душевност, дълбоко скрита от другите. Сълзи, които говорят за усилията да се направи „нещо“ по-различно от другите в Самоков. И го направи! Направи го-о-о!!!
Струваше си всичко преживяно досега. Трябваше да бъдеш щастлив. Не може да не си щастлив, когато виждаш толкова много хора да скандират името на любимия ти отбор, да те вземат в ръце, да те хвърлят във въздуха нагоре от радост и признателност, от уважение, без да говорят, изразявайки щастието си от постигнатото.
Щастлив ли си?
Зная, че още в 7 часа си вече в завода. Но си представям и походката ти – лека и забързана.
Представям си и лицето ти – ведро и усмихнато, щастливо, защото си удовлетворен, щастлив, доволен и горд.
Зная, че започва работният ти ден – рано всеки ден с куп задачи, но зная също, че мисълта ти във всеки свободен миг и днес, и утре, и други ден ще се връща към изживяното вечерта на 21 февруари с радост и тихо щастие.
Заедно с тебе сме щастливи и ние – всички, които като тебе обичаме баскетбола.
Благодаря ти, приятелю!
Позволявам си да те наричам така, защото го чувствам така. И защото истинските приятели са до края на живота ни, особено когато ги обединява обичта им към нещо общо. А това нещо при нас, което ни обединява, е баскетболът – любимата ни игра, любимият ни спорт.
Благодаря ти, благодарим ти, че те има! Ти си толкова необходим за всички сега и в бъдеще!

Ани Рудева

Leave a Reply