Съмнителни инициативи ни бъркат в изтънелия джоб

Бойчо Стамболийски

Във фактурата за тока, издавана от ЧЕЗ на всяко домакинство, са включени около 5.5 % добавка за зелена енергия и добавка за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на топлинна и ел. енергия. В това всеки може да се убеди, като събере с калкулатор сумите от редовете за двете добавки, умножи по 1.2, полученото произведение раздели на цялата сума за плащане и натисне клавиша със знак %. От джоба на един потребител с ниски доходи, който е максимално свил консумацията и дължи по около 20 лв. на месец, във връзка с тези две плащания излитат по около 1.20 лв., т. е. парите за два хляба, а консумиралият ток на обща сума около 80 лв. ще се изръси с над 4.50.
Цените на квтч за тези добавки се определят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а събраните суми се превеждат на Националната електрическа компания /НЕК/. Според пътеводителя на клиента на ЧЕЗ със сумите за зелена енергия се заплащала произведената енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – ВЕЦ, мини ВЕЦ, ветрови генератори, фотоволтаици и ТЕЦ на биомаса, а сумите по другата добавка отразявали част от разходите, които се правели в полза на обществото за насърчаване на комбинираното производство на топлинна и ел. енергия съгласно Директива 2004/08/ ЕО на европейския парламент.
Познавайки странните методични похвати и прецизността на регулатора и от горчив десетилетен опит в сферата на ВиК ценообразуването обществеността може с основание да се съмнява, че цените и в тези два случая отразяват обективно разходите за изграждане и експлоатация. Съвсем наскоро в продължение на 9 месеца българските потребители заплащаха, и то на по-висока цена, непроизведена ел. енергия от невлязлата в експлоатация американска ТЕЦ в “Марица–Изток” и едва след като по случая се вдигна шум, се направиха компенсаторни корекции за следващ период.
Може да се поспори и доколко е оправдано изграждането на повечето от енергийните обекти от посочените видове при липсата на енергиен ресурс, неоправдано скъпото и неефективно производство, недопустимото увреждане на реките, унищожаването на птици, пчели, животни, риби и растителни видове. Строителният министър отчита, че над 80 % от вече издадените разрешителни само за мини ВЕЦ не трябва да се реализират и са искани, за да могат различни фирми да завладеят части от реки, терени и сервитути, които под предлог за енергопроизводство от ВЕИ да използават за други цели.
В последните 2-3 години в общината постъпиха над 10 инвестиционни намерения или предложения за изграждане на мини ВЕЦ в участъка на р. Искър от водослива при Бели Искър до Злокучане. Въпреки че всички те, заедно с водоемите и язовирните си стени, щяха да доведат до ликвидиране на реката, общинското ръководство не си направи труда да оспори нито едно от предложенията и като че ли умишлено забавяше обявяването им, за да може заинтересованата общественост да изпусне сроковете за възражения. Граждански инициативи трябваше със свои сили и средства да отстояват обществения интерес пред министерство, РИОСВ и Върховния административен съд.
Обявено бе и предложение за изграждане на ТЕЦ на биомаса – пръчки от лозя и овощни дървета, слама, изсъхнали стъбла от картофи – все несрещащи се в сериозни количества при нас енергоносители. Реакцията на Общината не се различаваше по нищо от тази в предишните десетина случая.
От няколко месеца в нивата в м. Малка Дъбова глава работи станция с 60-метрова мачта за измерване на три нива на посоката и интензитета на ветровете в тази зона. Персоналът на станцията до едно време се представяше на по-наивните интересуващи се като стопанин на новоинсталирана GSM клетка. След докладна записка на кмета Общинският съвет предостави 2 дка на заинтересованата фирма, за да бъде монтирана станцията. Ако резултатите от измерванията се окажат благоприятни, някой в хода на еднолично водени преговори отново вместо населението е решил на хребета да се изгради ветрогенераторен парк. Е, нищо че воят на огромните витла на генераторите денонощно ще опъва нервите и ще дразни слуха на жителите на намиращите се в близост и от подветрената страна кв. “Възраждане”, първи и седми квартал и кв. “Герена”, ще смущава покоя на обитателите на вилните селища и селището за заселници в м. Боричо. Чак до ВИП кварталите и Боровец няма да се чува. Това е важно.
Ще се намери някой да каже, че в тази местност има местообитания на множество двойки соколи и други птици, че дивите животни и пчелите ще изчезнат, че досегашна любима зона за отдих на самоковци ще стане забранена за посещение и префасонирана до неузнаваемост, че 5.5-те процента към сметките за ток още ще нараснат. И какво от това, ще отговори друг, ние искаме да градим неща, които ни осигуряват интересите – корпоративни, на приятелски кръгове, семейни, лични. Пък и ако е геноцид – да е геноцид! Регионално сметище с планини от боклук, а почти до него още едно средство за тормоз – ветрогенераторен парк…
Новият Общински съвет трябва да приеме стратегия за спасяване на реката в чертите на общината и за опазване на природните дадености, която да бъде подложена на широко обществено обсъждане и да осигурява правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, произтичащо от чл. 55 на Конституцията.
Бойчо Стамболийски

Можете да харесате

1 Comment

Add yours
  1. 1
    Васко

    Според протокола от Киото, не потребителят, а държавата субсидира зелените проекти за енергия. Разликата в цената на “зеления” ток и конвенционалния, ако евентуално има такава, се покрива от държавите, подписали протокола, докато обема на произвежданата зелена електроенергия не достигне такива размери, че себестойността му да се изравни и дори поевтинее спрямо останалите производства. Също така, по – високата изкупна цена от производителя е с цел стимулиране на изграждане на екологични производства на ел. енергия.
    Всичко това обаче следва да се заплаща от държавата, а не пряко от потребителя. Тук обаче кръвняците отново са намерили сгода да разоряват потребителя. Както вече има закон за мобилните оператори, така чакаме и закон “Анти НЕК”

+ Leave a Comment

*