Живот, Култура, Новини, Образование

Сън

Гостува ни литературен клуб „Димчо Дебелянов” при читалище-паметник „Отец Паисий”

Иван Цветански
ученик в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”

Сън

Стоях улисан. През прозореца бдях. С интерес гледах нощното небе. Изведнъж студена вълна от въздух накара тялото ми да настръхне. Все едно времето спря. Навън не се чуваше песента на щурците. Когато времето оправи своя ход, аз бях на друго, непознато за мен място.
Първия човек, когото успях да забележа, ми изглеждаше странен, но някак си познат.
– Здравей! – поздрави той.
Отвърнах и продължих по пътя си. Макар и да не знаех къде отивам. Може би нещо вътре в мен ми показваше пътя… Спрях пред една врата. От там излезе човек и ми каза да го последвам. Попитах го къде отиваме, а той ми отговори, че скоро ще разбера. Влязохме някъде и тръгнахме по мрачен коридор. Спряхме пред врата, която за моя изненада се отвори сама. Вътре беше тъмно и студено. Само около една маса светеше. Там имаше друг човек.
– Познавам ли ви? – попитах.
– Не ме познава, момчето ми – отговори странникът. – Доведох те тук, за да ти покажа нещо…
– Хайде, ела! – добави той.
Каза нещо на неразбираем език и в този момент пред нас се отвори портал. Човекът ме хвана за ръката и се затичахме.
Мястото, на което попаднахме, ми изглеждаше познато.
– Къде сме? – попитах.
– Това е къщата, в която ще живеете с майка ти след девет години.
– Но защо ме доведохте тук?
– Гледай! – отвърна, вместо отговор, човекът.
И наистина видях това, което трябваше да видя. Карах се с майка си, защото не работи достатъчно, тя се разплака и аз си тръгнах. Изведнъж мястото се промени.
– Това е мястото, на което ще работи майка ти, но тя работи, за да се изхранва, защото колкото и да си голям, теб те няма да й помагаш. Затова те доведох тук. За да ти покажа, че сега майка ти се грижи за теб. Ето каква ще стане след девет години, ако не направиш нещо. Ако искаш всички да ти помагат, помогни и ти на тях…
– Но как?
– Сам ще разбереш…
Събудих се в леглото си. Целият бях в пот и си казах, че това е било само сън. Но сън, от който трябва да си взема поука…

Leave a Reply