Сърбинът Иван Младенович мина с колелото си през Самоков на път за… Китай

Възможно е. Ще се опита да го докаже сърбинът Иван Младенович от Войводина, от близкия до Нови Сад и границата с Хърватия град Шид. Привечер на 17 май, след като бе въртял цял ден педалите от сръбския Димитровград /Цариброд/, през границата и на наша територия в Самоков пристигна 47-годишният мъж. Висок, широкоплещест, усмихнат оптимист.
Пояснява, че на „бицикъла” му се налага да вози 140 кг – неговите 110 плюс 30 кг багаж, пакетиран от двете страни на двете колелета и на багажника.
Пътува за… Китай! Но не е ли много далече най-многолюдната страна на планетата? Иван е спокоен. Или поне така изглежда. Сили и увереност му дава пробегът до… Москва през миналата година. Балканите вече е обиколил. Бил е в Македония, в Черна гора, в Албания /Тирана/, в Унгария /”при маджарите”/…
Сега обаче му предстоят да измине общо 11 хиляди километра! През Турция и Грузия, през планините на Кавказ, през размирната до скоро Чечения. Ще види и Астана, столицата на Казахстан. Дори планира по време на световното първенство по футбол да е в Русия и да гледа на живо мача на своята родина с Коста Рика! После го зове Сибир с езерото Байкал, зове го Монголия с Улан Батор и пустинята Гоби…
Не се ли притеснява, че трябва да измине сам хиляди и хиляди километри през непознати земи и през размирни райони? Не, категоричен е. Навсякъде, по цял свят, имало, по думите му, „добри люде”.
После добавя, че е много важно да вярваш в себе, в това, което правиш. В това отношение е наясно със себе си.
От самата му фигура лъха не само мощ, но и едно, малко позабравено като че ли от нас, естествено дружелюбие.
Пояснява, че на младини е играл „рукомет” /хандбал/. Удовлетворен е, че сега синът му е включен в националния отбор по този доста популярен в западната ни съседка спорт.
А как се е влюбил във велосипеда? Ами, спрял по едно време с хандбала и почувствал потребност да продължи по някакъв начин физическите си занимания. Но как, с какво? И тогава се сетил за колелото. Години вече са неразделни. Работи на бензиностанция, но се споразумял с началството за по-дълги отпуски.
Като сегашната. Очаква се тя да приключи в средата на август, когато негов приятел ще го посрещне в Пекин, а обратният път – „с авион”, ще бъде много по-лесен и бърз. Но това ще бъде тогава. А сега е минал само един от първите етапи. Утре продължава за Пловдив. И т. н., и т. н. В жегата, сам, в непознати региони… Нямам шапка, за да я сваля, но го здрависвам с две ръце и наистина от сърце му пожелавам на добър път! И жив и здрав да се върне там, откъдето е тръгнал…

Тодор Попов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*