С „Хоро на мегдана” чествахме Деня на независимостта

Когато завършихме осми клас, с моята най-добра приятелка се разделихме. Минка отиде да учи в Батак, а мене ме приеха в Техникума по керамика и стъкло в София. Срещахме се само през ваканциите. Но когато тя се омъжи в Батак, често ме канеше на гости. При едно мое посещение разговарях с една дребничка и симпатична бабка Еленка. Тя ми разказа много неща, но едно от тях направо ме разтърси.
Било по време на турското владичество. Когато бил убит хайдутин, турците го хвърляли насред мегдана, после извеждали насила жените от домовете им, докарвали ги на мегдана и ги карали да играят хоро около трупа, да гледат и да кажат чий син или мъж е убитият. Стискали устни жените до посиняване, за да не продумат, за да не завият от болка. Стискали клепачи, за да не отронят издайнически сълзи. Сърцата им се пръскали от болка, а стъпвали като по жарава – тежко и бавно било хорото им; никоя не заплаквала, никоя не продумвала.
…Спомних си този разказ, когато на 21 септември на площада в Самоков се проведе за втори път „Хоро на мегдана”. Миналата година беше първото проявление на това хубаво начинание. Тази година българското хоро събра на площад „Захарий Зограф” доста любители на родните ритми. Имаше и много хора, които гледаха, но повечето се хванаха за ръка и близо час и половина погледите искряха, а тялото изпълняваше стъпките на добруджански, тракийски, родопски и други, по-малко познати хора.
За да могат да се включат повече участници, голяма бе заслугата на хореографите. В началото те показваха стъпките, а след това музиката водеше танцьорите.
Борислав Искрев е завършил българска народна хореография в Благоевград. Ръководител е на фолклорния ансамбъл „Самоков” от една година. Ръководи подобни състави и в Дупница и Сапарева баня.
Урокът на Искрев бе върху Енино хоро – типично за Родопите.
Станислав Крумов е хореограф със завършена магистратура по танци. Той е и музикант, бивш танцьор и певец от ансамбъл „Тракия”. Работил е и в Молдова, Украйна, Англия. В момента учи на хора деца и младежи към читалище „Младост”. Станислав показа стъпките на Окопско хоро, характерно за село Окоп, Ямболско.
Асен Атанасов е софиянец, завършил е Националното училище за танцово изкуство. Ръководител е на танцьорите от „Гайтани”. Тук, в Самоков, подготвя танцьори и е в помощ на Николай Борисов. Асен демонстрира стъпките на Добруджанско хоро.
Самоковката Росица Павлова не е завършила хореографско училище, а предучилищна и начална педагогика, но огромното й желание и хъс я водят уверено по пътя на ръководител на танцови колективи в Самоков, Райово и други селища. Младата ръководителка сподели, че е избрала гръцки танц, защото българите напоследък много пътуват в южната ни съседка и им правят впечатление тамошната култура и традиции.
Учителите бяха много добри, а и учениците бяха толкова много, че се извиваха хора по на три-четири ката. И радостното бе, че повечето от играещите бяха деца и младежи. Човек може само да се радва, че с помощта на Общината тази идея се осъществява наистина и се превръща в традиция, като дава принос да не прекъсва нишката между поколенията, да живее нашето фолклорно богатство и все така да омагьосва мало и голямо, да държи в плен душите и телата ни.
Самото начинание бе посветено на Деня на независимостта – 22 септември.
Следващият голям фолклорен празник в града ни ще бъде на 14 ноември, когато в зала „Самоков” за втори път след миналата есен сили ще мерят танцови състави от цялата страна.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*