Култура, Новини, Статии, коментари

Тази толкова красива, мелодична и истинска дума – Благодаря!…

„Благодаря”, „Спасибо”, “Thank you”, “Merci”, “Gracias”, “Grazie”, “Dank je”, “Obrigada”, “Hvala”… – на всички езици звучи толкова мелодично и красиво, гали ухото и ни пренася в един по-добър и по-истински свят, макар и само за миг…
Наглед обикновена, просто една от всички думи, тя съдържа в себе си толкова смисъл, колкото и цели томове книги понякога не биха могли. Тя е извор на доволство, удовлетворение, на оценяване на жестове и на материални дарове. Когато поблагодарим, засвидетелстваме уважение, обличаме в смисъл желанието си да покажем признателност, а светът става по-толерантен, по-истински и по-красив.
„Благодаря”, заедно с „Извинявай”, „Моля”, „Обичам”, „Заповядай”, „Прости ми”, „Съжалявам”, „Здравей”, „Добър ден”, представяляват онзи
Божествен смисъл, който елиминира всяка горделивост, суета и надменност. Същността на употребата на вълшебните думи не се корени в еднократното им изричане, а във вълшебството да почувстваме силата им и да отправим правилното послание, като ги използваме. Те най-осезаемо успяват да докосват душата, да изпращат светулки и да усмихват по детски намръщените и забързани в ежедневието си строги и сериозни хора.
„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: “Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!” и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!”
Всеки ще познае, че откъсът е от великото произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери “Малкият принц” – творбата, която винаги отваря сърцата с мъдростта, събрана между страниците й. Тук е логично всеки от нас да се запита дали често не си позволяваме да заприличваме и ние на гъби и дали, улисани в битието и грижите си, не пропускаме да поблагодарим за всички чудеса, които ни поднася ежедневно онова велико чудо, наречено ЖИВОТ. Сещаме ли се да благодарим за прекрасните утрини, за топлите думи, за хубавите дни, за споделените преживявания, за красивите чувства, за тъгата, за усмивките, за трудностите, за топлите лъчи, за благоуханните цветя, за зрънцата радост в дребните неща, за сбъднатите мечти и за нереализираните, за всичко съвършено и за несъвършенствата, за смеха, за благословиите, за способността да мислим, обичаме, мразим, да се радваме, да мечтаем, да скърбим, да празнуваме, да вълшебстваме и да се усмихваме?!
„Пустинята е хубава – каза малкият принц – защото крие някъде кладенец…” Светът е хубав, защото някъде там ги има вълшебните думи, има я „Благодаря”…

Лора Петрова

Leave a Reply