Култура, Новини

Таз година булка, догодина – люлка!

Доспейските танцьорки

Това най-традиционно пожелание от сватбарите към младоженците дава идеята на Стоян Евтимов от радомирското село Пещера /община Земен/ да събере на сцената самодейци от Радомирско, Кюстендилско, Брезнишко, Софийско, Самоковско, за да покажат старите сватбарски ритуали.
На 20 юли пътувахме за това селище, което ни бе неизвестно, макар че Стоян е стар наш познайник. Той е млад и много амбициозен човек. Моторът на читалищната дейност е в селото. Самото читалище пък носи името на Крюгер Джорджилов. Той отрано остава сирак, но е с душа и талант на артист. Съчинява пиески за деца, занимава малките в селото. После работи в мините в Перник и там създава минния театър, на който по-късно е и директор. Издава книгата „По театралните сцени на републиката”. Откривател е на голямата наша актриса Невена Коканова. Завършва живота си в Дома на ветераните на изкуството в София…
Сигурно е, че Стоян е наследил определени качества от своя бележит съселянин. Читалището, заедно с местното кметство и Община Земен, вече за трети път събраха състави, които да представят популярните сватбени ритуали, песни и хора, за да се популяризират и съхранят те, да се възроди тази фолклорна красота. Стоян се надява след време фестивалът да се превърне в национален. А защо на тази основа да не се роди и международен конкурс-събор на сватбените обреди?!…
Стоян Евтимов се занимава с фолклор още от дете. Едва петгодишен през 1986 г. на Бърдото в Брезник – при подбор за участие в националния фестивал в Копривщица, с емблематичната песен на Славка Секутова „Пустите моми беремберки” печели награда. От 2003 г. ръководи група за автентичен фолклор от 11 жени към читалището. Нямат си музикален ръководител, жените сами издирват песните. Записват ги на диск и после ги разучават заедно.
Стоян сподели, че самоковските песни са му слабост заради красивия двуглас, тресенето и извикването. Този път той ще има възможност да чуе не само една или две наши групи, а повече.
На сегашния фолклорен събор участваха 7 наши състава – от Алино, Рельово, Горни Окол, Злокучане, Доспей и Маджаре. Алинки, злокучанки и доспейки не само пяха, но и показаха как в Самоковско се извършва сватбеният ритуал със забулването на булката, с бриченето на „младоженя”, с раздаването на даровете, чупенето на сватбените погачи, люлеенето на невестата в черга, на която са изсипани жито и парички за здраве и плодородие…
Жените пяха ритуални песни за изпращане и посрещане на невестата. Танцовият състав от Доспей „Рилски ритми” изигра на поляната три танца, свързани с този обичай. Красиви обредни пити, бъклици с вино, павурчета с ракия бяха част от представените необходими атрибути при показването на ритуалите.
На поляната и на сцената, окичена както някога е било – с домашно тъкани черги, всички състави пяха и играха под строгите очи на журито с председател Милчо Георгиев, хореограф и фолклорист, и членове – Лозинка Пейчева, директор на Института по етнография и фолклор към БАН, и Цветана Манова, етнолог.
Докато разговарях със Стефан Евтимов, кмет на селото, пристигна и народната представителка Ирена Соколова. А ето какво разказа бай Стефан за това малко иначе село, гушнало се сред гористи хълмове:
„Древно поселище сме, тук се намира манастирът „Св. Николай Чудотворец /Летни/” от 11 в. Три пъти е пожаряван и отново възстановяван. С Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г. манастирът е удостоен с правото да определя и събира данъците в района. Църквата „Св. Димитър”, в двора на която провеждаме събора, е нова, построена преди 15 години, и осветена от патриарх Максим, който шест пъти е посещавал селото ни. Тук постоянно живеят 145 жители. През годината правим два курбана – на Летния Никулден и на Димитровден, а през септември се провеждат земляческа среща и събор на ловните дружинки.”
Самият кмет Евтимов през миналата година е отбелязал 30-годишен юбилей като председател на читалището и е получил по този повод почетен медал и грамота от Министерството на културата. Вече втори мандат е на кметския стол и се старае да поддържа селото и района в добър вид, най-вече да съдейства за осигуряване на работа на безработните по различни програми.
Уверихме се, че пещерци умеят да посрещат гости. А и самоковските състави, които пяха и играха там, доказаха още веднъж, че тачат традициите, че пеят впечатляващо своите двугласни местни песни и че жените, участващи в тях, са чудесни месарии на погачи, характерни за отделните обреди.
…Когато се връщахме, край нас слънчогледите вече бяха обърнали златните си глави на запад. В ливадите след косачите крачеха стотици щъркели. На поляните между Белчин и Самоков пък като че имаше най-много белодрешковци – вероятно се събираха да видят кой е останал, кои са младите, дали са вече готови да тръгват обратно на далечен път…
Е, и ние често сме на път и на места, където ни е приятно и хубаво. По време на цялото сегашно пътуване акордеонът не слезе от раменете на Георги Ников от Маджаре, а и жените от групите сляха гласовете си в един общ хор и изпяха какви ли не песни. Така пътуването беше още по-приятно и весело. А на другия ден доспейки и маджарци отново бяха на сцената, но този път веселиха гостите на новото чудо на България – възстановената крепост „Цари мали град” над Белчин…

Димитрина Божилова

Групата от Злокучане

Още веднъж злокучанската група

Жените от Рельово

Отново рельовки

Маджарци

Групата от Горни Окол

Доспейските представители

Отново доспейки

Момите от Доспей

Leave a Reply