Младата самоковка Таня Михайлова откри на 13 януари в „Хъб-а” /в старата сграда на Общинския съвет, втори етаж/ фотоизложба под надслов „Пейзажи по склоновете”.
Авторката показва десет красиви гледки от излетите си в Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и от преход в грузински Кавказ. Ценителите на изкуството и природата, които не са успели да присъстват на откриването, могат да се докоснат до различни планински настроения, нюанси и „постановки”, уловени от фотоапарата на Таня, най-късно до 3 февруари. Те обаче могат само да съжаляват, ако са изпуснали първия ден на проявата, тъй като авторката обърна специално внимание на всеки посетител и гостите почерпиха информация за снимките и предисторията им, както се казва, от извора. Мястото на изявата – алтернативният младежки културен център „Хъб-а”, също допълва внушенията и посланията на кадрите и оставя послевкус в душите на посетителите.
Фотограф Михайлова не представя нашумели дестинации, а тъкмо напротив – търси /и намира/ гледки към не толкова популярни обекти, които са запазили автентичната си девствена природа. Зрителите могат да видят красив планински пейзаж, „Театър на сенките”, сурови скални върхове, „Танцуващ сняг”, могат да бъдат дори „Загубени в планината”… Един от кадрите, озаглавен „Предбурийно”, пък е избран за корица на пътеводител за най-дългия описан туристически маршрут в България Ком-Емине, преминаващ по билото на Стара планина.
Изложбата е и базар, а цената на снимките-картини е 100 лв. В специален кът са подредени и умалени копия на изложените фотографии, чиято цена е 1 или 2 лв.
Таня Михайлова израства в Самоков, където създава естествена близка връзка с природата. Следвайки любовта си към рисуването, завършва Средното художествено училище за приложни изкуства „Св. Лука” в София, а по-късно и Националната художествена академия, където днес чете лекции и води упражнения. Успоредно с изкуството преходите сред природата продължават да бъдат част от любимите й занимания. Фотоизложбата „Пейзажи по склоновете” показва симбиозата между двете водещи линии в живота на Таня.
В същото време тя е и един от основателите на творческото студио „Ателио Трион”, чиито творци използват рециклируеми материали за своите оригинални и атрактивни проекти и дизайн.
– Здравей, Таня. Как се чувстваш след първата си самостоятелна фотоизложба? Какви спомени нахлуха у теб и какви емоции изпита, когато видя окачените в „Хъб-а” снимки?
– Чувствам се щастлива, че направих това представяне на планинските моменти, които са спрели дъха ми, а кадрите си чакаха този момент отдавна. „Хъб-а” е перфектното място за тази изложба, защото тя търси уюта и приятелското отношение, което намираме, когато сме в някоя далечна хижа. За мен са важни цялостната атмосфера, която завладява пространството, ароматът на чай, който ще се носи в залата, и приглушената светлина. Посетителите трябва да възприемат не само с очите си, а с всички сетива и тогава образите се изпълват.
– Чрез показването на снимките явно желаеш да увлечеш и други хора да заобичат природата и да се ангажират с нея…
– Точно така! Желая всички, които не са усетили магията на планината, да съберат сила за преход от диапазона на 3-4 дни, в които да не мислят за работа и ангажименти. Да започнат да чуват птиците, шума на гората, вятъра, да отворят очите си за детайлите. Тогава душата започва да се храни и пречиства. В натовареното ежедневие, в което сме се впуснали, забравяме да се грижим за нея, от там идва и бездуховността на нашето време. И най-вече ми се иска хората да уважават природата и да я съхраняват. Когато вредим на природата, ние вредим на себе си, просто не виждаме резултата на момента, но той винаги идва.
– А как всъщност ти се сроди с природата?
– Любовта към природата е част от мен от мъничка. Излетите, които сме правили с моите родители, разходките край реката с дядо ми и ходенето по хижи с моята баба са създали тази неуязвима връзка. И както ти ми каза, че се чувстваш зле, защото отдавна не си бил на планина, така се чувствам и аз, когато съм далеч от нея. Самоковци имаме възможността да посещаваме прекрасни места в близост до града и всеки, който не се е сродил с природата, не е използвал привилегията, че живее тук.
– Разкажи ни малко повече за прехода в Грузия, все пак едва ли много самоковци са имали късмета да видят отблизо кавказките върхове…
– Всъщност това не е нещо толкова необикновено. Грузия е далечна за нас страна, а не трябва да се възприема така, тя дори и географски не е по-далеч от Испания. Напоследък се забелязва по-засилен интерес към нея както за летен туризъм, така и за ски през зимата. 87 % от площта й са планини и планински райони, затова гледките там те заобикалят на 360 градуса. Бих казала, че имаме доста общи черти с грузинците. България, разбира се, е много по-развита страна, но именно тази все още запазена чистота на природата в Грузия я прави привлекателна.
Нашата група направи преход в северозападната област Сванети, която събира уникални върхове, низини и селца. За мен остават още много непознати кътчета там, които ще се радвам да посетя.
– Кои дестинации оглавяват твоята класация в България и завръщаш ли се на любимите си места?
– Дивите места! Чак се чудя дали да ги споменавам, за да избегна популяризирането им. Ха-ха!… До любимите ми места няма път. Ходи се поне три часа, а спането под звездите е почти задължително. Такива места са Гергийски и Самодивските езера в Пирин, Страшното езеро и Зеления рид в Рила. Обичам върховете, от които се откриват гледки и където слънцето залязва последно. Разбира се, обичам да се завръщам на тях.
– Какви часове водиш в Художествената академия и на какво учиш студентите?
– Водя лекции в специалност „Стенопис”, в които основната тема, която засягаме, са новите дигитални прожекции върху сгради. Водя и преподавателската практика на студентите, записали допълнителен педагогически профил. С тях влизаме в часовете по рисуване в софийски гимназии и там студентите преподават своите уроци и се превръщат в учители по рисуване за няколко часа. Уча ги на това, че не най-важен е резултатът, който децата ще покажат накрая на листовете си, а това да ги възпитават в ценности, да ги провокират да разбират изкуството и да го оценяват, да развиват у учениците обща култура и познания.
– Няма как да не те попитам и за актуалните обществени вълнения около Пирин. Какво е твоето мнение – за или против изграждането на втора кабинкова въжена линия в Банско?
– Както вече стана ясно, въпросът не се върти около кабинковия лифт, а около множеството други последици, които се откриват след планираните промени в плана за управление на парк „Пирин”. Пирин неслучайно е един от световните обекти под защита на ЮНЕСКО и изкарването му от този списък би било поредната грешка на нашето консуматорско общество.
Най-лошото е, че хората си мислят, че това се прави за тяхно добро, за повече работа, за спорт и пр., а истината е, че от такова решение ще се задоволи само част от безкрайната бездна на алчността на шепа хора, скрити зад чужди имена. Банско и регионът ще бъде по-развит, но хората в него ще бъдат по-бедни, тъй като за тях остава единствено ролята на обслужващ персонал.
Монополът в курортите ни е безпрекословен. Ние сме тези, които можем да променим това и не трябва да разчитаме някой друг да реши проблемите ни.
– Някак естествено в твоя светоглед се вписва и „Ателие Трион”. Каква беше идеята при създаването му? Правите много интересни, оригинални и нестандартни изделия…
– Благодаря за комплимента! Идеята на „Ателие Трион” е да създава дизайн, изкуство и продукти, обвързани с опазването на природата. Основната ни насока е преизползването на непотребни вещи и материали. Целта ни е да удължим техния живот, тъй като в противен случай пътят им отива към сметището. Изискват се креативност, познания и сръчност, за да създадеш устойчив нов продукт от стар предмет. Рециклирането в България е слабо развито и много вещи от бита не се преработват. Освен тази гледна точка за нас е важно идеята да достига до хората, да променя нагласите им и да стимулира мъдрото пазаруване. Производителите обмислят процеса по създаването на продукт, но рядко правят планове за неговата смърт и това, което се случва след като той е излязъл от употреба. Това е много важна стъпка, която трябва да се направи в производствения процес, за да не се погубват ресурси и, разбира се, така да се намали негативният отпечатък, който оставяме върху природата.
– И последно – сигурен съм, че много хора се чудят как успяваш да съчетаваш не две, а няколко „дини” под една мишница. Въпрос на организираност, приоритети или…?
– Всичко, което правя, ми е много интересно и се опитвам всячески да намирам време, така че желанието е основно. То дърпа нещата да вървят. Организираността е много важна, но ако знаете още колко „дини” има, за които си мисля и няма как да хвана…
Интервюто взе: Делян Василев
+ There are no comments
Add yours