Култура, Новини, Статии, коментари

Театър без граници – шанс и провокация

Боян Караилиев от Велинград, спечелил наградата за мъжка поддържаща роля, заедно със своя колежка

Третият национален фестивал на любителските театри ”Театър без граници” – Самоков 2014 успешно се вписа в тазгодишния културен календар на нашата община. След Царшишмановите дни на асоциация „Онгъл” това е второто поредно голямо културно събитие в Самоков тази есен. Не малко за селище от нашия мащаб!
Тринадесет постановки на състави от 12 селища в страната гостуваха на сцената на читалище-паметник „Отец Паисий”. Победителите, по моему справедливо оценени от журито, отнесоха по родните си места наградите с имената на скъпи за самоковци личности, свързани с театъра и културата.

Съставите
НЧ „Тодор Пеев” – Етрополе
НЧ „Д. П. Сивков” – Нова Загора
Театър-студио „Вселената на човека” при НЧ „Природа и наука” – София
Театрален състав при Дом на енергетика – Козлодуй
Театрална трупа при ПГ „Константин Фотинов” – Самоков
Театър „Хр. Бамбеков” – Пирдоп
Театрална трупа „Оранжево” – София
НЧ „Иван Вазов” – Костинброд
НЧ „Иван Вазов” – Сопот
Драматичен театър при НЧ „Напредък” – Горна Оряховица
НЧ „Христо Ботев” – Нови пазар
НЧ „Христо Козлев” – Долна Оряховица
НЧ „Отец Паисий” – Велинград

В интерес на истината трябва да кажем, че в миналогодишното издание на „Театър без граници” свои постановки представиха над 20 състава от страната. Финансовият недоимък на читалищата очевидно е сложил отпечатък и върху театралната им дейност.
Афишът на „Театър без граници” бе разнолик и пъстър както откъм жанр, така и откъм тематика. Не може, разбира се, в такъв формат да се мине без класиците български хумористи: без големия Ст. Л. Костов и неговия „Големанов” /Етрополе/, без незабравимия Чудомир /Костинброд/. Никакъв български театрален фестивал не може да е пълноценен без тях. Публиката си ги иска и си ги чака. За моя радост и днес те не са отпратени в графа ”архивни автори”, не звучат демоде, оказа се, че забавляват и младата публика. Слава богу, режисьорите на двете постановки Николай Пенчев и Милослав Милославов не дръзнаха да шаржират /както е модерно сега/, звучаха автентично, върнаха ни към корена български.
Моноспектакълът ”Чудомирщини”, изпълнен от Стефан Милков /удостоен с награда за мъжка роля/, звучеше топло и уютно. А каква серия от сполучливи чешити /в ”Големанов”/ дефилира с истински комизъм на сцената! Етрополските театрали доказаха, че имат сериозен потенциал в този жанр.
От 13 изиграни спектакъла 6 бяха от български автори. Стефан Цанев, разбира се, не може да бъде подминат. Пиесата му ”Животът, това са две жени”, представена с голяма доза професионализъм от театралите от Сопот, спечели публиката и журито, донесе награда за женска роля.
Любомир Пеевски зае подобаващо място с ”Черни очи за случайни срещи”. Режисьор е нашата съгражданка – обичаната от близкото минало театралка Ренета Атанасова. С фина женска сетивност, без експериментиране /което не знам защо ми липсваше!/, но с логично и правилно поведение екипът направи сполучлив сценичен прочит на темата за любовта.
Христо Бойчев с ”Птиците и Вълците” на трупата от Нови Пазар бе най-голямата провокация на фестивала със странната тематика и адекватното на нея режисьорско решение на Злати Златев. Може би екзалтираното изпълнение на младия екип, както и интересната сценография /наградена/ помогнаха на самоковската публика да приеме този спектакъл, да остане по столовете си и дори да изпрати с аплодисменти тази толкова откачена пиеса.
Самоковското участие на трупата от гимназия „Константин Фотинов” с ”Юбилей” на Чехов заслужи номинация за Любомир Михайлов. Трупата – добър експеримент в горния училищен курс, привлича младо ядро от фенове, а театралната традиция, подпомогната в случая от Любомир Малинов, има шанс да се развие.
Жалко, че обявеното участие на Младежкото театрално студио към читалище-паметник „Отец Паисий” – Самоков, под режисурата на Васил Михайлов, се отложи.
Постановката ”Пясъчен пъзел” на Яна Добрева, режисьор Василка Йорданова, показана от театрално студио – София, лично аз бих поставила в графа ”експериментално”. Смятам, че всички заедно още трябва да работят за своя облик и стил.
Чуждите автори са добри попадения на фестивала, сполучлив избор на екипите. Най-голямо удовлетворение ми донесе театралният състав от Козлодуй с „Паника в хотела”. Каква прекрасна реабилитация на интелигентното говорене, на блестящия стил, на перфектните диалози на фона на вулгаризирания език, залял нашите медии и човешкото ни общуване. Поздравления за режисьора Бойко Илиев!
Сред най-силните изяви на фестивала бих откроила и спектакъла на състава от Велинград с ”Безумна фамилия” на Рей Куини. Неизчерпаемата енергия на актьорите, високата сценична „температура”, сложната и многопластова режисура на Мариус Донкин неслучайно им отредиха призови места.
Някои от театралните изяви съзнателно подминавам – или защото не оставиха у мен усещането за сполука, или защото ме подразниха със скандалното си циничното звучене, което намирам за проява на лош вкус и посредствен критерий.
Но на фестивал като на… фестивал! Затова е интересно – с провокации, със симпатии или не, и с разнолики творчески решения. Задачата на журито не беше лека, но по моему добросъвестно и професионално изпълнена. Усещането, че в тези шест фестивални дни Самоков бе специалното място, фокус за театралните фенове, или дори за скучаещите самоковци – си беше нещо добро. Хубаво бе, че всяка постановка – независимо сутрешна, следобедна или вечерна, се радваше на своята публика. Сред нея можеха да се видят доста млади лица, знак за бъдеще.
Макар и доста късничко, Самоков зае подобаващо място в националния театрален календар. Но пък има време да наваксаме, нали? Екипът на читалище-паметник „Отец Паисий” изнесе доста трудоемка организация, но се справи добре. Набира ценен опит и дава заявка и за други стойностни – защо не – национални изяви. /Бих предложила догодина афишът да бъде съпроводен с кратка анотация на съдържанието, та всеки да направи своя избор/. Наградите, осигурени от самоковските организатори, са надеждна проява на пристрастие към културата в нашия град. Така и трябва да бъде. Заслужават го традицията и забележителното ни потекло.
А засега завесата на сцената на читалище-паметник „Отец Паисий” бавно, бавно се затваря…. Аплодисменти, моля, за Третия национален фестивал на любителските театри! Ехо-о-о, до скоро!

Снежана Ивайлова

Leave a Reply