Тези хора съградиха стената на Искъра…

Приветствам идеята и решението да се постави паметен знак край стената на р. Искър като знак на признание към хората, които преди около половин век проектираха и построиха това огромно съоръжение, което и досега пази надеждно Самоков от наводнения, каквито неведнъж е имало преди това, в миналото. Изграждането на стената е една от най-големите придобивки на Самоков през втората половина на миналия век.
По онова време – през 60-те години, като дете и юноша, бях свидетел на строителството на стената и имам спомени от това дело, още повече, че баща ми Ангел Манчев бе един от ръководителите на строежа. Освен спомените се разрових и в архивата…
След проектирането изграждането на стената започна от 1961 г. и окончателно е завършено през 1970 г. Поделението на Строителни войски, което я строеше, се намираше над тогавашната фабрика „Самоковска комуна”, вляво от сегашния път, на завоя, за Радиозавода /днес фирма „Самел-90”/ в кв. „Самоково”.
Командир на поделението в началото беше капитан Георги Грънчаров – кореняк самоковец, а по-късно – от 1965 г., майор Константинов /не съм запазил спомен за първото му име/.
Заместник-командир по техническата част на поделението през целия период от 1961 до 1970 г. бе Ангел Костов Манчев от Маджаре, живеещ от 1956 г. в Самоков. Той бе дългогодишен служител в техническата служба на съвета и един от основателите на Стройрайона. Като зам.-командир по техническата част на поделението пряко ръководеше корекцията на Искъра и изграждането на стената от самото начало до нейното завършване.
Сред активните участници в това голямо дело бяха взводният командир Йордан Големинов от Самоков и техническият ръководител Миликин /за съжаление, не си спомням малкото му име/.
Старшина на ротата бе Никола Лютачки от Мала църква. Като готвач на поделението пък работеше Борис Чешмеджиев от Самоков.
Редовната си военна служба отбиха като преки участници в строителството войниците Димитър Савов и Тодоров /помня фамилията му/ – самоковци, които след уволнението си останаха на редовна военна служба като старшини.
Днес всички тези хора са покойници. Остана за поколенията съграденото от тях и колегите им – да ни пази от наводнения и да ни напомня за тяхното майсторство и мъжество.