Толкова ли е трудно да поддържаме чисто!?

Този въпрос си задаваме след поредната среща със замърсено място, каквото представлява районът около известната крайпътна чешма, известна под името „Биците“, по шосето от Радуил за Боровец. Гледката е неприятна, даже невероятна. На всяка крачка пред и около чешмата са разхвърляни всевъзможни хартии, салфетки, найлонови пликчета и какви ли не други боклуци. На всичко отгоре плочките пред самата чешма са разместени, водата се просмуква отдолу и мястото се превръща просто в мочурище. Човек трябва да бъде едва ли не акробат, за да си налее вода, да пийне от животворната течност или поне да си измие ръцете.
И това, въпреки всичко, все пак нямаше да ни направи чак такова лошо впечатление, ако не беше сравнението с едни други места, посетени в предишни дни.
В Родопите, където крайпътните чешми са обичайно явление, на нито едно място не видяхме подобна картина или нещо друго, което малко от малко да я наподобява. Там навсякъде около местата за отмора са поставени пластмасови кофи с капаци или други подходящи съдове за отпадъците. И често тези кофи намирахме полупразни, което значи, че редовно минават коли и изхвърлят събраното. И така беше не само на популярни места, а и в най-затънтени кътчета. Навсякъде наоколо – чисто, една хартийка или някакво дребно боклуче няма…
А ако се върнем тук, на „Биците“, ще видим, че на дърво до чешмата дори е поставена табела, която призовава гражданите да изхвърлят отпадъците на определените за това места. Добре, но как да стане това, като наоколо няма нито кофа, нито контейнер, нито нещо друго подходящо… Абсурдна ситуация!
Въпросът обаче явно не е само в организацията по чистотата, а и в манаталитета на хората. Дори и да не са създадени условия, не е просто редно човек да изхвърли боклука си до чешмата, от която пие вода. Ще си го сложиш в джоба, в чантата, в багажа си и ще го изхвърлиш там, където има условия за това. Ако не правиш така, децата се учат от теб и утре положението ще бъде още по-лошо.
И тук опираме до възпитанието и до примера. Пример не с думи, а с дела. Наистина, има още какво много да направят и властта, и обществото, и лекарите, и учителите. Но преди всичко най-важно е домашното възпитание, ролята на родителите. Не разберем ли това, нищо добро не ни чака.
А хубавият пример с Родопите показва, че не е невъзможно някога така да стане и при нас. Но кога?!

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*