Други, Новини, Спорт

Треньорът Румен Санкийски: “Доволен съм както от Мария, така и от Мартина и Катя”

Румен Санкийски

Румен Санкийски е роден на 14 ноември 1969 г. в Самоков. В момента е треньор в клуба по карате киокушин „Сатори”. За да се издържа, му се налага да работи и като масажист – зимата в Боровец, а лятото в Слънчев бряг. Ето какво разказа за своя спортен път наставникът пред представител на „Приятел”:
– Тренирах карате още като малък. По онова време този спорт беше забранен, тренираше се само в полицейските академии и спец-частите. Въпреки това една група от десетина момчета се събирахме редовно във физкултурния салон на ПТГ „Никола Вапцаров”. Идваха и по-опитни хора, предимно студенти от София, които ни помагаха и тренираха заедно с нас.
Тъй като информацията за каратето бе много оскъдна, се стигна до там, че ние достигнахме възможния за момента максимум и тъпчехме на едно ниво, нямахме развитие. Тогава реших да запиша бокс – в града ни вече имаше такъв клуб. В казармата продължих да тренирам основно бойни приложни техники.
След уволнението пък се занимавах известно време с културизъм, но разбрах, че това не е моят спорт. При културизма се използват най-различни стимуланти, които гланцират външния вид на човека, а не подобряват реално издръжливоста, борбеността и не променят начина на мислене.
По-късно се срещнах със стари приятели, които ме информираха, че в България вече има федерация по карате киокушин. Тогава започнах отначало и защитих степен „зелен колан”. Постепенно защитих всички степени до „черен колан” първи дан и то пред директора на световната федерация по карате киокушин канчо /на японски – директор/ Хацуо Рояма. Това стана през 2011 г. От девет участника в курса единствено аз и колега от Беларус взехме заветния „черен колан”, останалите седем участника бяха скъсани…

– Очаквахте ли Мария Чепилова да стане световна шампионка?
– Честно казано, имаше признаци това да се случи, но не очаквах да стане световна шампионка. Знаех и вярвах, че тя и Мартина Хаджийска, другата ни участничка в категорията, имат шансове за класиране в призовата тройка. Мартина също направи много оспорван двубой с японката Миура, но дали поради грешна съдийска преценка или просто липса на шанс, отпадна от надпреварата. Японската състезателка бе абсолютната фаворитка и затова съм още по-щастлив, че Мария успя да я надвие.
– С какво г-ца Чепилова се отличава от другите? На какво се дължи нейният голям успех?
– Тя е много постоянна в изявите си. Отдава се напълно в тренировъчния процес, изразходва много сили и енергия. Харесва ми, че тя е борбена и има голямо желание за нови успехи, а в същото време е спокойна личност.
– Как според вас се представиха нейните съотборнички на първенството?
– Доволен съм както от Мария, така и от Мартина и Катя Костова. Мартина остана четвърта, а Катя – пета в нейната категория за девойки младша възраст. Като цяло и трите се биха много добре срещу състезатели от световно ниво. Въпреки че това им бе първо световно първенство, те не се поддадоха на психологическия стрес.

Leave a Reply