История, Култура, Новини, Статии, коментари

Три дни в Босна и Херцеговина

Ново гробище напомня за гражданската война в страната през 90-те години на миналия век

Ние, балканците, се имаме за топли, сърдечни, весели и талантливи хора. Обичаме родното, но умеем и да се прекланяме пред чуждоземната красота. А когато в душата си носим и планинарските песни, вдъхновението ни към природните чудатости още повече ни зарежда.
Преди година туристи-планинари от Босна бяха в България и по-специално в Самоков. Срещнахме се с тях в Боровец, изнесохме им малък концерт и се харесахме. Поканиха ни на гости. За наше щастие дамският състав към хора на ветераните туристи при дружество ”Рилски турист” осъществи това пътуване до Босна и Херцеговина от 1 до 3 ноември.
Прекрасна бе организацията, създадена от председателя на дружеството Марияна Илиева, основен двигател и вдъхновител на това пътешествие.
…След нощен преход сутринта първият ни досег с Босна е Вишеград. Пътят се вие между отвесни скали, забулени в мъгла. Преминаваме през над 40 тунела, а гората край нас е обагрена в нежна есенна премяна.
Нашите домакини ни посрещат в Сараево. Качваме се на най-високото място над града, за да видим столицата като на длан. Слизаме по тесни улички надолу, а отстрани се белеят гробища на загиналите в гражданската война от 1995 г. Потръпваме пред къща, чиито стени са с дупки от куршумите.
Старинната историческа част на Сараево носи особен аромат. Времето тук тече по комшийски. Движат се много, много хора, не бързат. Спираме пред Чешмата с гълъбите, виждаме Синагогата, катедралата, православната църква и музея към нея, джамията, в която върви служба. Правим снимки, много снимки. Спускаме се по чаршията, изпъстрена от двете страни с дюкянчета, кафенета, чува се пъстра реч.
Фатима и другите ни босненски приятели ни черпят с топли питки, говорим си, усмихват ни се. Водят ни до мраморна плоча, която отбелязва мястото, на което е убит австроунгарският престолонаследник Франц Фердинанд, след което избухва Първата световна война.
В слънчевия следобед потегляме към град Високо, където наблизо се намират скоро откритите и все още недостатъчно изучени пирамиди на слънцето и луната. Твърди се, че са по-стари от египетските пирамиди и са на 25 хиляди години. Вървим пеша нагоре 200-300 метра. Стигаме до голям скален отвор. Разделят ни на групи и слагаме каски. За мен винаги е било вълнуващо да влизам в недрата на земята. Вървим в подземни коридори. Навсякъде е осветено, има много дървени подпори. Диша се леко, въздухът е кристално чист, капки вода чукат по каските ни.
Древната цивилизация, създала тези лабиринти, е познавала добре космическата енергия и я е използвала. На няколко места се спираме до различни по форма и големина камъни. Най-впечатляващ е мегалитният камък, който тежи 4 тона и е дълъг около 3 метра. Сядаме наоколо. Всички протягаме ръце над него. На едни ръцете се затоплят, други усещат леко боцкане по пръстите. Този камък е уникален. Излъчва позитивна енергия.
Хилядолетните тунели, по които преминахме, са лабиринт с много разклонения. Те поддържат влажност на въздуха 80 на сто, а температурата и зиме, и лете е 12 градуса. Гидът ни обяснява, че хората, страдащи от астма, кръвно налягане и ставни проблеми, получават тук подобрение. Древната цивилизация, създала този лабиринт и пирамидите над него, ги е използвала за „лечебни стаи”.
Загадките са много. Излизаме развълнувани, а навън вече е тъмно.
Предстои ни среща с туристите планинари от местното дружество. Вземат ни с автомобил и пътуваме към техния туристически дом – хижа. А там трапезата вече е сложена, гори весел огън. Поздравяваме се, разбираме се някак от само себе си. Черпят ни с домашни баници, туршии, сладки. Посрещат ни с песни. Пеят повечето мъже. Силни гласове. Свирят на акордеон и китара. Запяваме и ние. Нашият диригент Борис Стрински започва да свири любимите ни туристически песни.
В тази нова за нас босненска хижа ние, дамите от хора, пяхме с душа и сърце. И мисля, че надпяхме домакините. Играха се хора, танцувахме, веселихме се.
По-късно разбрахме, че на тази среща са присъствали и босненският министър на регионалното развитие /разбира се, че не го различихме, беше с планинарски одежди/, и известен музикален специалист, който остана изключително впечатлен от нашето вокално изпълнение и го похвали като професионално.
На сутринта времето ни изненада с мъгла и ситен дъжд. Изкачването по стръмната 4-километрова пътека към пирамидите при това положение беше опасно. Затова потеглихме направо към Сребреник.
Над града има средновековна каменна крепост. Пътят се вие тесен нагоре, между прекрасни земни морави, хълмчета с горички.
Гледката към крепостта е величествена. Преминаваме по дървен мост и разглеждаме старинната постройка. Виждаме като на длан градчета с накацалите къщи.
На връщаме домакините ни изненадаха с импровизирана маса с местни сладка, сирена, напитки. Аз самата се чувствах като волна птица, която иска да пее. Искахме да пеем! И запяхме. Песните се изтръгваха от гърдите ни красиви и вълнуващи като красотата около нас…
Посетихме и град Градачау, където се докоснахме до паметници от древната история.
Вечерта пристигнахме в Тузла. Отново приятели – туристи и планинари, ни посрещнаха. Марияна Илиева навсякъде е създала топли, сърдечни приятелства. Хората бяха изключително мили и симпатични, усмихнати и весели. Отпразнувахме срещата с хубав купон в най-големия и красив ресторант на града.
В последния трети ден от екскурзията ни разглеждаме града. Името на Тузла идва от турско време и означава сол. Градът има древна история, а днес е трети по големина в страната с население 135 хиляди души.
Сутринта влизаме в красив православен храм, специално отворен рано за нас. Иконостасът блести в позлата, палим свещи и притихваме. Пред една от иконите няколко наши туристки изпяват божествени химни. Изключително вълнуващо е!…
Отправяме се към т. нар. Панонски езера. Те са солени много повече от нашето Черно море и от тях в миналото се е добивало сол. Днес те са място за почивка и лечение.
Отбиваме се и до мемориален комплекс в памет на загинали млади хора по време на войната и полагаме червени рози…
Колко бързо отлитат три дни, когато човек иска да види много нови неща и да се срещне с различни хора!
Потегляме за България, но ще посетим и още едно красиво кътче от Босна. Никой от нас не предполагаше, че ще се потопим в красива приказка, каквато ни се стори етно селото – Станичише. Ако човек си спомни своите фантастични видения и образите от приказките на детството – това вълшебно място е точно такова!
Богат и родолюбив босненец е построил това селище и мисля, че е направил нещо изключително красиво и благородно. Още на входа ни посреща огромна дървена лодка, полюшвана от ветреца в красиво езеро. Всички възкликваме, радваме се като деца. Вървим покрай много езера, всяко с различна форма и размери. Черни и бели лебеди плуват изящни в тях, а красиви гъски им прикрякват. Виждаме огромни дворци, прекрасни руски църкви, стари дървени мелници, дървени и каменни мостчета над езерата.
Очите ми виждат красота, а душата ми ликува. Прекрасно е, вълшебно е!… Качваме се на влакчето и обикаляме селото. Пълно е с хора. Пием кафе на брега на езерце, а мирише и на сръбска скара. Купуваме си сувенири за спомен. Скоро стопанинът е построил тук и детски увеселителен парк, сватбен дом, тенис корт, футболно игрище. Един прекрасен, райски кът, мисля си, където душите на човеците могат само да се радват…
Благодарим ти, Босна, за топлия прием!
Благодарим ти, Марияна, за прекрасното пътуване!

Йорданка Русинова
участничка в дамския хор на ветераните-туристи

Невероятното етносело Станичише…

Величествената крепост над гр. Сребреник

Leave a Reply