Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Трогатален пример

Отклик

Наскоро бе тържествено осветен новият параклис „Св. Георги”, сътворен по идея и със средства на благословени истински родолюбци-самоковци.
По този богоугоден повод ми се иска да споделя някои мисли, които, сигурен съм, че не са само мои.
През последните трийсетина вече години обикалят и се опитват да привличат млади хора, мисионери от различни секти, някои от които са забранени в други европейски страни. Особено активни са емисарите на една от тези нови религии.
Продължителният атеизъм за тях май е основна предпоставка. А една от основните им задачи е дискриминирането и унищожаването на Българската православна църква – вековна духовна опора на българския народ. Те не действат срещу другите вероизповедания в България – само срещу БПЦ.
На този фон едно младо момиче сътвори невероятно чудо – изографиса параклиса „Св. Георги”. Чудо, защото не ми е известно жена – зограф да е имало някога, през вековната ни история, а за Самоков тя е единствена.
Чудо е и нейната изключителна младост – колко момичета на тази възраст биха се заели с подобна угодна дейност?! Чудо е, че това момиче ръководи и църковен хор!
Не мога да знам мотивите му за тези начинания, но те заслужават изключително уважение, благословена адмирация. Примерът предизвиква преклонение! И трогателно умиление…
Не отварям дума за художествените качества и каноничните достойнства и съответствия на изографисаните образи на Исус Христос, св. Богородица, св. Йоан Предтеча и св. Георги Победоносец. Не това е най-важното, а фактът, че вече ги има – топли, пресътворени от добронамерена, талантлива ръка.
Трябва ли да припомня, че същото момиче преди няколко години, още ученичка в 10-11 клас, написа първия си чудесен роман. Абсолютно неочаквано и незаслужено за моята скромна личност момичето ми довери за него.
Още тогава това неочаквано доверие към съвсем обикновената ми персона не само ме трогна, но предчувствах, че това момиче ще изненадва и с други чудеса. Окровено казано, някак си интуитивно, подсъзнателно предчувствах, че точно то ще бъде зографът на новия параклис!
Искрено уважение и дълбок поклон за стореното от това невероятно, умно и талантливо момиче!
Най-искрено му желая успехи във всички творчески начинания и щастливо бъдеще!

С най-добри чувства:
Христо Христов
магистър филолог и преподавател по китара

Leave a Reply