Трогателен жест и пример

В днешния брой поместваме съобщение на ръководството на „Самел-90”, че великденски надбавки от 30 лв. ще получат всички пенсионери, работили във фирмата повече от 5 години.
В трудното ни, често еднообразно и мъчително житие-битие, подобна вест идва колкото изненадващо, толкова и приятно. И прозвучава невероятно дори почти. Доживяхме след безкрайните сякаш години и десетилетия на т. нар. преход да станем свидетели на подобен благороден жест.
И тук става дума не само и не толкова за парите /макар че и скромната сума от 30 лв. за един пенсионер в днешно време е богатство/, а именно за жест, за признание към хора, които не година, две или пет, а по едно, две и три десетилетия са отдавали труд и в известна степен и живот за преуспяването на най-голямото предприятие в града и района; да не говорим за други техни колеги, на които целият трудов стаж от почти половин век е преминал в този завод.
Поздравления по човешки заслужават изпълнителният директор инж. Петър Георгиев /сам един от хората, чиято цялостна трудова дейност в продължение на 40 години е свързана с Радиозавода/ и Съветът на директорите, инициаторите на това достойно за уважение начинание.
При това по щастлив жребий на съдбата тазгодишният Великден съвпада с Деня на труда 1 май, което също в случая носи особена символика.
Но благородният жест е и пример. На някои места фирми /доколкото са останали/ дават коледни и великденски бонуси на служителите си. Но ето, че доживяхме да бъдат зачетени, както се казва, и бившите служители – възрастните хора, които често сега се чувстват просто едва ли не извън обществото.
Примерът наистина е достоен за подражание. Едно е да имаш, уважаеми читатели, друго е да даваш.