Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Трудният път на изкуството

Труден е пътят да създадеш нещо в този град, да събереш талантите и изкуството под един покрив и да им предоставиш условия за развитие, свободна мисъл, творчество. Години на усилен труд са необходими, за да проходи изкуството в неговата необятност.
Колко много се иска да откриеш таланта на едно дете, на един млад човек и да убедиш неговите родители, че той трябва да се развива и много да се труди, да е упорит, да не отстъпва от начертания път, да върви след призванието си…
Изкуството е болка, тръпка, тъга, утеха! Проф. Христо Недялков, ръководител на детския хор при Българското национално радио, казва: “Първо е обучението две години и чак след това следват концертните изяви.” Значи най-напред трябва да се научим на нещо, а чак след това да го показваме, за да има удовлетворение от този труд, той да донесе радостни емоции, признание.
Така е и с дейността в читалище. Там трябва да работят хора с професионализъм. Оттам тръгва пътят за израстването на младите таланти в сферите на рисуването, пеенето, танца, театъра… Това е море, в което трябва внимателно да се плува. Ето защо е необходимо да има разбиране от родителите и обществеността, да се подкрепя работата в този труден път към истинското изкуство, да са съпричастни всички към съдбата на тези институции – читалищата, които дават много за развиването на талантите на децата, на младите.
Не бива просто да си говорим за самодейност – това е остаряла форма на разбиране на изкуството. Ние живеем в 21 век и това трябва да личи.
Творчество и дръзновение са необходими, мили деца, за успеха. Тогава вашите родители ще ви помогнат и финансово – за да отидете на фестивал, да поставите картините на стената, да пропътувате света и да носите радост на хора от непознати на вас народи, пък и самите те да научат за нашата България, за нейните млади таланти, за Самоков. Защото изкуството е без граници и е вечно!

Лили Шуманова

Leave a Reply