Новини, Статии, коментари, Читателски

Търси доброто – може би в това е магията на живота

Боб, добрият герой от Интернет…

Е, Коледа мина, а ти какво направи? Точно така, както пееше великият Джон Ленън…
Сърфирайки из Интернет, попаднах на интересна статия за мъж, чиято жена е болна от рак на гърдата. Доста често срещана ситуация в наши дни. Различното тук е, че този мъж е намерил един доста интересен и истински начин, за да помогне на своята съпруга в тези трудни дни. Боб, както се казва героят в тази неизмислена история, облича розово туту (туту пола – полата, която обличат балерините) и се снима така на фона на различни пейзажи. Може би на някого това би изглеждало смешно и глупаво, но истината, че Боб вярва: по този начин любимата му Линда може да пребори болестта, усмихвайки се.

х х х

Защо ви разказах това?
Някога замисляли ли сте се кое е истински важно в нашия живот?
Почти сигурна съм, че всеки един от вас си е задавал поне веднъж този въпрос. Някои може би откриват лесно тези отговори, а на други им трябва повече време.
Ето, че още една година се изплъзна между пръстите ни, дните отлетяха като кратки минути. Минаха най-светлите празници, но с мъка забелязах, че за много от нас дори и това като че ли вече не значи почти нищо. Прави сте, равносметката може би е черна.
Месеците за България бяха тежки, а думата, която символизира отминалата 2013-а, е “протест”. Не ви казвам нищо ново. Освен тежкото политическо, икономическо и социално положение, в което сме изпаднали, със сигурност всеки от нас през изминалите 12 месеца е преминал през своите мигове: моменти на радост, но и моменти на борба; моменти, в които се усмихваш, и онези, в които проклинаш съществуването си.
Единственото, за което ви моля, е да спрете за секунда и да се замислите: не се ли крие именно в това магията на живота? Ако всичко протичаше гладко и без спадове и върхове, как щяхме да оценим и да разберем истински хубавите неща, които ни се случват?
Може би някой от вас ще ме обвини в болен оптимизъм, но аз бих нарекла това свое състояние реализъм с позитивни нотки.
Нотки, които ме карат да вярвам, че винаги можем да се опитваме да търсим доброто в това, което ни се случва. И не защото сме наивни и глупави, а защото така можем да направим нашия собствен живот по-добър, по-приятен.
Коледните и новогодишните празници винаги ме карат да се замислям и да правя равносметка на постигнатото, а също и на загубеното. Интересното е, че това, което разбирам в повечето случаи е, че нещата са в един баланс, който не зависи от мен. Колкото съм спечелила или постигнала, толкова съм и загубила. Както може би е и при вас. В живота ни съществува неизменна система от равнопоставеност, колкото и нереално да звучи това.
Срещаме се с различни хора – от високопоставени до такива от най-долните социални прослойки; от мъже до жени и деца през светлокожи или тъмнокожи; от българи през испанци, та чак до англичани; от заварчик до спортен министър… И мога да ви кажа, че всички те, по някакъв начин, носят у себе си човешките си емоции. И всички те ни учат на нещо.
Ето защо чрез този текст аз искам да кажа своето Благодаря.
Благодаря на всеки един човек, до когото съм се докоснала не само през изминалите 12 месеца, ами и за цялото си все още не толкова дълго съществуване на тази Земя. Лош или добър, такъв, който ме е усмихнал или напротив – ме е разплакал: всеки един от тези хора ме е научил на нещо и е ценен във формирането ми като човек, като личност.
Да, може би ако всички изразим своята благодарност към ближния и към света, отново ще ни е трудно да си платим сметките. Отново ще слушаме за финансовата криза или поредната несправедливост. Но ще бъдем малко по-силни и уверени, че има смисъл да отстояваме себе си и принципите си. “Благодаря” наистина е вълшебна думичка. Да започнем да я използваме от първите дни на януари е добро начало, но не бива да бъде и край.
Затова ви разказах историята за съпруга на средна възраст, търсещ начин да помогне на жена си чрез наглед смешни снимки. Защото вярвам, че той изразява своята благодарност към нея и към Вселената, че е имал прекрасни мигове с любимата жена.
А ти, мили читателю, на кого и как ще кажеш “благодаря”?
П. П. Моите специални благодарности отиват към моето семейство, защото винаги са до мен; до моите учители от ПГ “Константин Фотинов”; до редакцията на любимия ми вестник “Приятел”, както и до един човек, чиито истории и уроци по човечност винаги ме напътстват – моят учител по китара Христо Христов. Весели празници и спорни делници!

Виктория Георгиева

Виктория Георгиева

Leave a Reply