Новини, Читателски

Уникално: 103-годишен самоковец във Венецуела: “Още сънувам Ридо и Чамкория”

Крум Кондоферски /вляво/ със сина си Жан Клод

Поздравление от Крум Иванов Кондоферски до Самоков и България

До в. „Приятел” – гр. Самоков

Скъпи съграждани от Самоков, преди 80 години напуснах родния край, подгонен от безработицата и партизанщината в Родината.
Смирен поклон пред моята първа Родина! Докато затворя очи, завинаги ще я нося в сърцето си.
Пуснах корени в далечната Венецуела, в друг климатичен пояс, на друг континент. Трудих се неуморно и бях полезен на венецуелската си родина до дълбока старост. От няколко години насам повече не работя. Радвам се на моите деца, внуци и правнуци. Спя кратко и размишлявам денем и нощем. За да бъде щастлив, на човек са му нужни три неща – здраве, родина и оптимизъм. Аз смея да кажа, че съм щастлив човек. Притежавам желязно здраве, син съм на две родини, а Господ ме надари с оптимизъм за трима души! Дай Боже всичко това всекиму!
В днешните времена и България, и Венецуела преживяват трудни години. Твърдо съм убеден, че и двете страни ще победят тази мизерия и несигурност. И двете страни ще пребъдат! Отново ще дойдат добри времена за всички ни. Твърдо съм убеден в това и го казвам зад стените на моята крепост от житейски опит и 103 години обич към ближните.
Често сънувам родния град, Ридо, Чамкория… На крачка съм от Екватора, а сънувам снегове, студове и безкрайните рилски простори. Няма повече да ги видя жив, но цял живот не съм ги забравял. Да пребъдат!
Сърдечен поздрав от мен, скъпи съграждани, и ви желая здраве, късмет, оптимизъм! Този красив град да пребъде!
Един самоковец от гр. Анако, Венецуела –
Крум Иванов Кондоферски
роден на 4 декември 1912 г.

Leave a Reply