Новини, Образование, Туризъм

Ученици от Гимназията по туризъм се изкачиха на Мусала

Да си близо до боговете не означава да покориш Олимп. Българският Олимп се нарича Мусала: пръв сред първенците на Балканите и трудно достъпен. Със своите криволичещи, тесни и каменисти пътеки Рила ни кара да преодолеем себе си, за да можем да се насладим на божествената гледка там горе, на 2925 метра над морското равнище.
В ранната съботна утрин, заредни с добро настроение, 20 ученици и преподаватели от Професионалната гимназия по туризъм поехме към заветната цел – връх Мусала.
Намираме се пред кабинковия лифт в Боровец, на 1350 метра надморска височина. Някои от учениците за първи път се качват на лифт – вълнението е неописуемо. Докато пътуваме с лифта, се наслаждаваме на страхотната гледка, която се открива пред нас. Усещането, че не си на земята и от птичи поглед виждаш от една страна Мальовишкия и Скакавишкия дял на планината, Дено, Шатър и Студеното дере, а от друга – цялата Самоковска котловина, Витоша, Средна гора и Стара планина, те кара да се възхитиш пред невероятната красота на Рилската обител.
На връх Ястребец времето е ясно и слънчево, сякаш боговете отварят врати към своите палати. По 4-5 километровата пътека между Ястребец и хижа “Мусала” се наслаждаваме на хвойна и клек, на чист планински въздух. В низината пък тече ледено студената и бистра вода на река Мусаленска Бистирца.
След хижа “Мусала” започва най-стръмният и последен участък от прехода с 536 метра денивелация. В един момент оставаш без сили, мислиш, че ще се откажеш… Имаш нужда от почивка. Поемаш “глътка” свеж въздух и продължаваш. Там, горе, Върхът те очаква!
Покорихме го! Изкачихме се на Мусала на 23 юни 2012 година.
Усещането е невероятно! Синьо небе, бели облаци, които закачливо играят със слънчевите лъчи, се сливат с кристалната вода от езерата и зелената флора. Снимки, хвалби на роднините по телефона и всичкото слънце на земята ни задържат преди да тръгнем обратно надолу. Снимаме се и с група японски туристи, които са атракцията на върха. Благодарят ни на японски – “Аригато”.
Пътят обратно е осеян с туристи, които идват и те да видят… Завиждаме на всеки от тях, защото те тепърва ще да видят мястото, откъдето ние вече трябваше да си тръгнем. Щастливи и доволни в късния следобед се завръщаме благополучно в родния Самоков.
Походът бе част от дейността на клуб “Природолюбител” към проект “Да направим училището привлекателно за младите хора”, програма “УСПЕХ”.

Михаил Михайлов


Leave a Reply