Новини, Образование, Статии, коментари

Училище с 215-годишна история

Самоковското общинско училище, чийто наследник е ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, има вече 215-годишна история.
В града ни през 18 в. има няколко метоха, където често отсядат духовници, които обучават на елементарна грамотност децата. Според някои изследователи тогава наред с частните килийни училища и тези в манастирските метоси е открито, навярно около 1750-1751 г., и общинско килийно училище, издържано от църковната каса. Известният книжовник Йосиф Брадати често отсяда в Самоков и се занимава с книжовна дейност, но го виждаме и като учител в това училище през 1751-1752 г. Неизвестно по какви причини турците събарят училището през 1752 г. На пръсти се броят селищата в страната ни, които са имали подобно училище в самото начало на Възраждането.
В описание на Самоков от 1846 г. Иван Богоров посочва, че в града има „3 частни школа и едно общо, направено още в 1800 лето…” /вероятно се касае за направа на отделна сграда за училище/. В дописка в „Цариградски вестник” от 1858 г. се споменава, че самоковското училище е построено от митрополит Филотей през 1800 г. Той загражда училището и Митрополитската черква със свои средства.
От документите разбираме, че през 1800 г. митрополит Филотей построява със свои средства сградата на общинското училище в двора на митрополията. Само след 16 години сградата се оказва тясна за непрекъснато увеличаващия се брой на учениците. През 1816 г. същият владика прави разширение и подобрение на вече остарялото училище.
В митрополитската кондика от началото на 19 в. вече има записани суми, дадени за заплата на общинския учител. След направата на училището през 1816 г. е заделена сума от църковната каса и е образуван училищен бюджет.
Първите учители са духовници – проигумен Герасим, йеромонасите Софроний, Йоаникий, Харитон и др. Тук учител е и известният книжовник и просветител йеромонах Неофит Рилски. В продължение на 4,5 години – от 1826-а до май 1831 г., той спечелва сърцата на самоковци. Събира любознателни и родолюбиви младежи, които стават негови наследници в просветната и културната дейност не само в града ни, но и в редица други селища. Захарий Зограф, Николай Тонджоров, Захари Круша, Димитър Смрикаров и др. достойно продължават делото на своя учител.
Съществуват неоспорими доказателства, че новата взаимоучителна метода е въведена в Самоков през 1834 г. от Николай Тонджоров.
Подробно описание на обстановката в Самоковското взаимно училище ни оставя Христо Семерджиев /ученик, а по-късно и учител в училището/ в книгата си „Самоков и околността му”. Ученици на Тонджоров пък са митрополит Натанаил Охридски и художникът Никола Образописов, които заемат достойно място в родната история.
През 1859 г. майстор Йосиф Антикар гравира печата на Самоковското общинско училище – елипсовиден, на черен фон с бели букви, в средата – изгряващо слънце, а около него надпис: „Общо самоковско училище 1859 г.”
През годините диря оставят и учителите Христодул Сичан, Захари Круша, Тодор Пеев, Димитър Тонджоров, Христо Максимов и др.
През 1861 г. главният учител Тодор Пеев съставя 16 главни правила на Самоковското общонародно българско училище. Тези правила са написани на дъска и изложени на видно място в училището, за да бъдат известни на ученици, родители и обществеността. Училището е отворено за богати и бедни, за ученици и от града, и от селата. Тук проличава реформаторският замах на възрожденския учител.
Димитър Тонджоров пък е един от първите учители в класното училище. Като учител и революционер в Батак, защитавайки своите ученици, той е жестоко посечен по време на Априлското въстание 1876 г. През 2011 г. Тонджоров е канонизиран от Българската православна църква за светец.
Учителят Христо Максимов издава „Училищен алманах” – първи сборник с материали за българското образование. Учители от училището вземат активно участие като делегати в учредителния и в следващите конгреси на учителите в страната.
В края на 19 в. училището дава своя принос за израстването на такива личности, като големия фолклорист проф. Васил Стоин, кмета на Първата Самоковска комуна Георги Зуйбаров, художника Павел Кръстев и др.
Не са малко даренията, които са направени на училището от чорбаджи Иван Хаджикостович, хаджи Мито Цветанович, Димитър Зограф, Христо Сребърников, наследниците на Христо и Марийка Зографски и др.
По искане на Самоковската община и училищното настоятелство със заповед № 13 от 18 януари 1922 г. се определя комисия, която да предложи места за две нови училищни сгради. Местата са определени и има готовност за строеж. През 1924 г. старата училищна сграда е разрушена и започва строителството на новата, която през 1926 г. е завършена. На 24 май 1927 г., на патронния празник на училището, с водосвет новата сграда е осветена в присъствието на цар Борис ІІІ, княгиня Евдокия и военния министър ген. Вълков.
Училищното настоятелство, а по-късно и създаденото родитело-учителско сдружение отделят средства за закупуване на учебни пособия, за награждаване на добрите ученици, за учебници за бедните, за подпомагане на болни и откриване на безплатна ученическа трапезария.
През първата половина на 20 в. светла диря оставят учителите: Павел Стаматов, Никола Мартинов, Райна Сичанова, Борис Четворженски, Вера Митрополитска, Васил Чешмеджиев, Мара Субева, Мара Пишманова и др.
Ново поколение преподаватели, някои от които са и днес сред нас, продължават възрожденската традиция и с отговорност подготвят младите самоковци в края на 20-и и в началото на 21 в. Стотици самоковци сега споделят с гордост, че са възпитаници на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Рени Малчева

Leave a Reply