Учителите Пенка и Димитър Стойчеви се венчаха… 37 години след сватбата

Трогателно събитие в съботния ден на 27 октомври – непосредствено след Димитровден, зарадва не само едни зрели вече бивши младоженци и техните кръстници, но и десетки още близки, роднини, приятели. Учителите Пенка и Димитър Стойчеви, сключили брак през далечната вече 1981 г., се венчаха 37 години след като са чули Менделсон!
В Митрополитската черква архиерейският наместник протоиерей Михаил Колев по каноните, но и с истинско умиление отслужи религиозния ритуал на фона на чудесните песнопения на църковния хор и благопожела щастие на току-що венчаните и приятно тържество на всички събрали се. Преди това венчаващите се обиколиха масата, на която по традиция питка и вино стояха редом с Библията и Христовия кръст.
Съпругата и съпругът се врекоха във вярност пред Бога, целунаха кръста и бяха сърдечно поздравени – с благи думи, прегръдки, целувки и цветя, от всички, дошли с хубави чувства в обширния стародавен достолепен храм.
Внушително прозвуча „На многая лета”.
За щастие и времето в този късен октомврийски ден бе с празнуващите. И този път Господ бе българин, ако използваме прочутата реплика на известния телевизионен коментатор от края на миналия век.
Много, много фотоси запечатаха красивите мигове в храма и в прекрасния зелен двор пред култовата сграда.
Оказа се, че подобни случаи на по-късни венчавки, макар и редки, не са съвсем изключение. През тази година още няколко семейства са се врекли по този начин тук във вярност пред Бога.
Тържеството продължи с приповдигнато настроение в самоковско заведение, където Пенка и Митко влязоха с кръстниците под звуците на Менделсон. Аранжировката, сътворена от дъщерята на двамата – Елица, възхити всички. Живи цветя, свещи, фенери, гирлянди бяха придали приказен вид на ресторанта. Естествено, както си му е редът, имаше и шампанско, и „Горчиво”. Ля се и домашно произведена от Митко ракия. Култовото питие бе в специални бутилки с оригинални шегаджийски надписи.
Сега и двете дъщери на Пенка и Димитър имат вече свои семейства, и 11-годишната внучка Светлана радва баба и дядо, но всичко започнало преди четири десетилетия, когато чирпанлийката Пенка и самоковецът Митко, следвайки в Пловдив, се запознали на студентска бригада.
Малко по-късно свързали живота си в едно. Появили се на бял свят и децата, изучили се, а сега успешно търсят и намират и своето място в живота. Родителите им предпочитали да ги възпитават с примера си, с действията си, не толкова с думи. Елица има свой бизнес, наскоро се е омъжила. Нейна е и идеята майка й и баща й да се венчаят. След сватбата в 81-а, сега това става в огледалната 18-а година. Елица дори подари на родителите си специално изработени допълващи се чаши с многозначителен надпис от сферите на математиката и на… живота: „Любовта е теорема, която се доказва всеки ден”!
Другата дъщеря – Кристина, е в чужбина. Работила е в Белгия /Брюксел/, а сега е част от администрацията на Европейския парламент в Хага, Холандия.
Оказа се, че като изключим двамата венчали се, техният отколешен приятел инж. Георги Иванов е единственият гост, присъствал и на двете големи събития в живота им – сватбата в началото на 80-те и сегашната венчавка. Георги дори си спомни, че сватбеното пътешествие на младото семейство е представлявало… екскурзия в планината – през хижите „Вада”, „Ловна”, „Скакавица”, Скакавишкия водопад /където дори участвали в спасителна акция!/, „Седемте езера”…
Много и разнообразни подаръци зарадваха щастливото семейство. Много искрени пожелания побра специално приготвената за целта книга. Направиха впечатление оригиналните стихове и пожелания на кръстницата Стания Маринчева. Кръстникът Милчо Милушев, дошъл със съпругата си специално от столицата за случая, пък поведе хорото. А на него се хванаха всички – не само самоковци, но и гостите от София, от Велико Търново, от Стара Загора…
Имаше и разкошна торта, и чудесно вино, и прекрасни сувенири за спомен на всички в залата. Една от звездите на купона бе певицата от „Дилижанс” Надя Миткова. Тя буквално се превъплъти в Лили Иванова, изпълни и великолепната „Песен за Самоков” на Валентин Ахчийски, а всички й пригласяха с въодушевление по текстовете от предварително раздадените им листчета.
Шегите, песните и веселието продължиха чак до полунощ и направиха различни деня и вечерта на щастливото семейство, както и на всички участници в този незабравим своеобразен празник.

Тодор Попов