Новини, Образование

Учителят и читалищен деятел Костадин Петров от Радуил на 80 години

Живот на пълни обороти

Колко бързо се изнизаха годините – като мъниста от скъсан гердан и няма връщане назад. Хубавото е, че останаха спомените, които ни топлят и още ни държат в плен до мига, в който ще се простим с този свят и ще отидем при хората, които вече са там – горе.
…Не мога да забравя деня, в който пристъпих прага на училището в Радуил. След една година стаж на млада даскалица в съседното село Марица вече се включих в колектива на радуилското учителство. Бяхме повече учителки и по-малко мъже учители – директорът Велев, преподавателят по физкултура и спорт – Дашев, по трудово обучение и рисуване – Георги Божилов-Гебо, по български език и музика – Петров, и по история – Суков. Голям колектив, много деца, а работата беше приятна и успешна. Помагахме си един на друг и затова постигахме много добри резултати.
Един от тогавашните учители – Костадин Петров, сега е юбиляр – навъртя на житейската лента цели 80 години.
Роден в дупнишкото село Крайници в бедно, но трудолюбиво семейство, той е захранен с онова важно за всеки българин чувство за труд и постоянство във всяка дейност. Девето поред чедо в семейството, отгледан е с много любов от родители, братя и сестри. След школото в село постъпва в дупнишката мъжка гимназия. Любовта му към българския език и музиката го отвежда в Учителския институт. Преди Радуил е работил в Злокучане и Клисура.
От далечната 1956 г., когато пристига в Радуил, го делят 60 години, изживени с достойнство. Две топли очи на една чаровна жена – Лили, го предизвикват да остане до нея вече половин век. Младата медицинска сестра е добра и на никого в селото не е отказала помощ и подкрепа. Двамата до днес не са се разделяли нито за ден. Имат двама сина, две снахи, внук и три внучки /две от внучките са близначки/. В дома наистина царят мир и разбирателство…
Петров не само преподаваше, той беше и ръководител на пионерския хор от 90 ученици. Не е минавал празник без участието на децата. 31 години К. Петров е бил и председател на читалище “Христо Ботев” в селото. И тук ръководи тригласен дамски хор, в който участват и учителки. Дейността на този състав продължава през годините, а част от групата и сега още участва във фестивали и други празници.
След пенсионирането си Костадин Петров не се примирява с бездействието. Голяма градина с плодни дръвчета и много зеленчуци е бойното поле за действие на Лили и Коцето. И грижи за животните изпълват свободните им моменти. Има и нещо, което за Костадин е хоби, но той го върши почти професионално – изсушава цветя и прави картини с тях, които подарява на приятели и познати. Обича да се върти и покрай машините и да изработва полезни предмети за домакинството. Заедно с Лили правят сладка, туршии, сирене, кашкавал /от домашното по-сладко няма/ за цялото домочадие…
Може годините да са си казали своето, болежки да напомнят за себе си, но Петров се старае да не им обръща толкова голямо внимание. По-бавно и по-кротко действа, но не спира.
Животът продължава и дано донесе на Коцето и Лили още много незабравими моменти. Наздраве, Коце, за твоите ползотворни 80 години!

Димитрина Божилова

Leave a Reply