Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Учителят!…

Пред Деня на народните будители

Този духовен ваятел на човешката душа и сърце!… Този магьосник, който може да накара ученика да го гледа в очите с вяра и надежда, че само той е истински честен, справедлив, добродушен и знаещ за света всичко, което е необходимо.
Учителската професия не е занаят за усвояване, а призвание, което или го имаш, или го нямаш. В първия случай се отдаваш всецяло на тази професия, до края на жизнения си път, а във втория – напускаш професията и търсиш своята реализация където има и повече пари.
Иска ми се да разкажа поне частица за моите учители, които през годините са изваяли от мен това, което съм. Защото и аз минах през тази професия, в която вложих ум и знания, душа и сърце, за да мога днес още да се срещам с тях с открито сърце и да си спомняме за много красиви мигове от пътя, по който сме вървели заедно, за да се излезе на широкия друм на живота и да станат младежите достойни граждани на България.
Първият ми учител в началното училище в с. Широки дол беше Петър Роглев. И днес си спомням цялата му стройна фигура, открития му поглед и човешката доброта, която проявяваше към мен, защото знаеше, че моето семейство е бедно и аз гладувах истински в тези тежки години след Втората световна война. Той ме записа в стола на училището и получавах топъл обяд всеки ден безплатно. Пак той разкри моите възможности, ученолюбието ми и често ме поставяше в ролята на учител спрямо моите съученици. Благодаря му за всичко, вечна му памет, отиде си млад, нелепо.
Дължа признание на моите учители от гимназия „Константин Фотинов” в Самоков – на преподавателите по всички предмети, но все пак особено на трима-четирима от тях, които допринесоха много за моето развитие.
В осми клас Цв. Йоцова ме научи на правопис. В девети и десети клас Зора Йорданова обогати моя език и стил, като ме накара да прочета много художествени произведения, за да стигна до единадесети клас, когато на моя път застана младата красавица, учителка по български език и литература Елена Терзийска.
Боже мили, тя ме плени с чара си, с откритата си душа и усмивка! Гледах я в час със затаен дъх. След като ни прегледаше внимателно домашните работи, тя казваше: „Има хубави неща във вашите разработки по темата, но най-открояващата се е на Райна, защото тя влага много точно и ясно своето лично отношение към героите. Нека да си прочете пред вас написаното.” И аз четях с вълнение, а когато ни дадеше следващата тема, търсех как да я развия по-добре, за да я хареса пак учителката. И така, докато прописах стихове, а сега вече се радвам на десет свои стихосбирки.
Не мога да отмина и класната ни ръководителка Елисавета Преславска, която плати такса от 2 лв. тогавашни пари, за да отида на средношколски лагер, да се храня там доволно и да си почина. Тя беше толкова човечна и внимателна към мен – селското дете, което нито бе облечено, нито нахранено добре!…
Остава да спомена и учителя ми по математика Юлиян Танчев, който много бързо откри моите математически дарби и ме разви като математик, за да стана след години преподавател по математика в средния курс.
Вложих цялата си любов и младост в учителската професия и бях възнаградена с любовта и уважението на родители и ученици в училището в с. Горна Малина, а държавата ме удостои с медал „Климент Охридски” и други награди.
В Деня на народните будители – празник на духовността, ми се иска да поздравя всички учители, всички хора на науката и изкуството за техния принос за българите, за да бъдем нация, която се извисява духовно, и чуждестранните туристи да се прехласват пред сътвореното от нас и нашите предци през вековете.

Райна Бакрачева

Leave a Reply