Френският десант на самоковски младежи

Първата група ученици от Професионалната гимназия по туризъм се завърна в Самоков след 3-седмична практика в ресторанти и пекарни в гр. Амиен, Франция, по програма „Еразъм+”, в изпълнение на проект „Да готвим вкусно по френски“. Стажантите бяха 10 души – Гергана Караиванова, Елица Димитрова, Емили Уолтън, Ивелина Христова, Катя Белчинска, Кристиян Велинов, Милен Костов, Надя Георгиева, Стефан Стоименов и Стивън Костов. Придружаваше ги координаторът на проекта – преподавателката Борислава Хаджийска.
Проектът „Да готвим вкусно по френски“ е финансиран по програма Еразъм + КД1 Професионално образование на ЕС“.

Животът в Амиен през погледа на един ученик-стажант

Сравнен с нашия малък Самоков, Амиен е друг свят. Фактът, че е четири-пет пъти по-голям, допринася и за различния живот, който се води там.
Денят ми започваше със ставане в 6 ч., за да не закъснея за работа. В зависимост от настроението си имах избор как да стигна до работата – по заобиколен път, идеален за сутрешни размишления за смисъла на живота; с автобус, ако се чувствам изморен; пеша по прекия път – в случай, че искам да размишлявам, но не и да се изморявам. Автобусите са точни. Ако закъснеят само с една или две минути, хората смятат това за неприемливо.
Работата във Франция не е отбиване на номер, а нещо, което се взима присърце. Клиентите /с изключение на една английска групичка, която се държеше арогантно/ бяха мили и любезни, каквито са и работодателите, и работниците. Директорът идваше всяка сутрин, за да се здрависа с работещите и да ги попита как са. „Служебните“ усмивки или бяха много добре отработени с годините, или идваха отвътре. Хората бяха верни на работата си. По-голямата част от тях бяха постъпили тук преди повече от седем-осем години.
На обяд и следобед централната улица е препълнена. На места е трудно да се разминеш. За това спомагат многото магазини на нея. Останах с впечатление, че има три основни групи магазини – хранителни, за дрехи и за оптика.
Въпреки напрегнатото ежедневие, местните жители отговаряха на въпросите ни любезно, с усмивка, често и на английски.
Храната, като видове, не е много разнообразна, но разновидностите са толкова много, че не успяхме да опитаме всички. Ресторантите са много и са съсредоточени на две основни места – в центъра и покрай реката. Попаднахме и на заведение, в което менюто се предлага на таблет.
Супермаркетите са главно на „Карфур”. Цените са различни. Предлаганите стоки също варират. На няколко места имаше големи хипермаркети, където човек може да намери всичко /освен баскетболна топка и кубче на Рубик, различно от три по три/.
Има няколко парка, най-големият от които предлага и практикуване на различни спортове – футбол, баскетбол, скейтборд. Аз играх баскетбол с групичка французи, които ме приеха приветливо. Играят толкова честно, че понякога се дразнех. Например при смяна на притежанието на топката играта се подновяваше, като и двата отбора се пренареждаха, за да няма изненадващи кошове. Не се скарахме нито един път за дадено отсъждане.
Докоснахме се и до нощния живот. Нашият любим бар отредихме да е Австралийският /с мотиви от тази далечна държава/. Заведенията са идеални за общуване, макар лично на нас да не ни се получаваше особено. Безалкохолните коктейли са вкусни и разнообразни. Някои от нас останаха очаровани от най-разнообразните марки бира, които се предлагат почти навсякъде.
В града се организираха много прояви. Имаше моменти, в които за тях ние знаехме повече от местните. Особено ми хареса, че може да се возиш с лодка из малките канали на реката. Всяка вечер имаше светлинно шоу при катедралата и тя буквално оживяваше.
Надявам се някой ден да посетя Амиен отново.

Стефан Стоименов