Новини, Читателски

Храмът е за всички

По повод „Болката остава, но ви прощавам, нека всички да се смирим” /9.10.2015 г./ и „По делата ще ти познаете” /13.11.2015 г./

Извини ни, Мамо!
Не знам дали е правилно и дали си струва да пиша, но този път го правя само заради теб, Мамо. Заради теб, Мамо, защото знам как се чувстваш ти сега и какво изпитваш.
Вие с татко ни учехте да сме възпитани, да почитаме по-възрастните, да не сме алчни и злобни, да вярваме в Господ и да знаем, че съдникът за нашите грешки е един. Въпреки че винаги сме се опитвали да живеем по правилата, сега изглежда, че не е така – че ние сме „лошите” и неблагодарните. Синът е от „случайно” отишлите в храма, които създават напрежение, а аз, дъщерята, пиша неверни неща.
Вярно е, мили хора, че не съм била на 1 октомври 2015 г. в манастирчето, но пиша все едно съм там, защото връзката ми с Радуил и близките ми там е толкова силна, че само хора, които за своите 50 години не са се спорекли с брат си, снаха си, с техните деца – които обичам толкова силно, могат да ме разберат. Най-големият подарък за мен бе признанието, че аз съм най-добрата леля. Знаете ли как се почувствах, когато един от тях стана и в препълнената зала на селото, в което сега живея, каза, че тук живее най-добрата леля.
Ето, това е моята връзка с Радуил, ето затова пиша все едно съм там. Защото живея с проблемите, радостите и болките на моя Радуил, а може ли да бъде иначе – там са майка ми, баща ми, брат ми, снаха ми, племенниците ми.
Винаги ще си остана радуилка, макар да живея на другото мое място. Винаги съм казвала, че радуилци са едни от най-вярващите хора, че радуилци са хората, които на празник изпълват черквата, че кръщаването на техните деца става в прекрасна сграда, но не съм забравила и другото, че още в моето детство, а и преди това нашето село бе обградено с много параклиси и се говореше, че това е селото, благословено от Бога. Вярно е и това, че и сега продължават да се строят параклиси и то с помощта на радуилци – сини, червени… Вярно е и това, че отец Николай Аршинков си върши добре работата, че с неговото съдействие е направено много за селото. Никога не съм отричала, че Радуил има добър свещеник, но не искам и не мога да си затварям очите тогава, когато някой греши. Защото са ме учили, че храмът е за всички и никой не може да спира вярващите да се помолят.
Вярно е също, че детето, родено в Германия, е кръстено там, в нашата църква. Там са кръстени дядото, бащата, чичото, лелята, моите родители и аз самата, а аз даже съм и венчавана в тази хубава, подредена и поддържана черква, каквато е била тя винаги. Кръщавката на детето, родено и живеещо в Германия, за всички нас бе празник, имахме си още едно християнче, което макар и да живее в друга държава, има здрави корени в България и винаги ще си остане българче и радуилче. На този хубав празник за нашето семейство моята майка си пожела всичките й неродени правнуци да бъдат кръстени тук.
Каква е моята грешка – това, че взимам страна – страната на брат си. Не съжалявам за написаното и не мисля, че съм сбъркала нещо, защото съм сигурна, да не кажа убедена, че той е добър човек и християнин, човек, който на никого не е отказал помощ. Е, има един „кусур”, че си остана член на БКП – БСП и до днес. Все си мисля, че щеше да му е по-добре, ако се бе пребоядисал, поне по-малко нерви щеше да изхаби.
Все по-силно вярвам, че по светите места никой не отива „случайно”, а за да запали свещ, да се помоли за мир и благополучие, защото Господ гледа и съди за нашите грешки и помисли. Все по-силно вярвам, че само вярата в Господ и нашето смирение могат да ни спасят.
Не знам дали има човек, който като влезе в черквата, може да търси таблици с отчети – седмични, месечни или годишни. Всеки идва и оставя толкова, колкото има. А това, че е направено много, е прекрасно, но ние отчет не сме искали. Моята съвест си остава чиста, защото знам, че да кажеш нещо, с което не си съгласен, не е престъпление.
Ние, хората, които не живеем в Радуил, си оставаме радуилци, радваме се на всичко направено от вас, а Радуил си остава нашето родно място, обградено с много параклиси и благословено от Бога.
А ти, мила Мамо, стъпвай гордо и влизай спокойно в нашата черква, защото за теб това е много важно, важно е да се помолиш, да запалиш свещичка и да бъдеш спокойна, че твоите деца грях не са извършили. Те просто са хора, които не търпят несправедливостта и лъжата.

Венета Мишкова

Б. Р. Редакцията смята проблемът за изяснен. Особено в дни като сегашните трябва да търсим не разделителни линии, а това, което ни свързва и обединява като земляци и сънародници – християни; като хора, които вярват, че изконните християнски човешки добродетели не са отживелица, а имат настояще и още повече – бъдеще.

Leave a Reply