Новини, Статии, коментари, Читателски

Христос воскресе!

Воистина воскресе!
Доста време след Великден хората продължаваха да се поздравяват така по стар православен обичай. Особено ми е приятно, когато чуя това от малки, усмихнати деца. Защото няма по-голяма радост от възкръсването. На Христос, в природата, в душите на хората… С надеждата за нещо по-добро, радостно, щастливо.
Въпреки че изживяхме дълги години на официален атеизъм, традициите не бяха забравени. Черкви не бяха затваряни и Коледа и Великден си бяха  истински народни празници. И досега си спомням как с други деца очаквахме възкръсването на Христос в Митрополитската черква и след полунощ със запалени свещи  от благодатния огън ходехме до гробищата, за да запалим кандилата на близките ни покойници. Ученици бяхме в 5-6-7 клас. И никой от нас не бе наказван. Е, говореха ни, че това са измислици, но…
В Самоков хората открай време сериозно почитат църковните празници. Не че са толкова религиозни хората, колкото искрено уважават традицията.
Дядо ми беше атеист, но със свещеника от Митрополитската черква по онова време бяха големи приятели. Когато се срещаха, можеха с часове да си говорят за какво ли не. Но избягваха религиозните теми, от уважение един към друг.
Дядо ми имаше друга философия за Великден. Смяташе, че този празник може да се чества повече пъти през годината. А своя Великден той празнуваше всеки месец. По три дни, каквато е традицията. За обяд се обличаше официално, отиваше в „Буфето”, както викаха тогава на Туристическата градина, пийваше по ракия, после вкъщи дремваше час-два. Привечер „номерът” се повтаряше. И така – три дни. После постеше!
Имаше неопровержима житейска максима, която често ни припомняше: „Който не обича Великден, да го не дочека!” Нещо като заклинание, но пълно с прагматична мъдрост.
Дали заради дядо ми, дали защото времето на младостта ни беше такова, и аз, както и доста като мен, израснахме като атеисти. Но не съвсем! Не и безбожници!
Виждаме през последните десетилетия как се възроди отношението към религиозните празници. Как се посещават самоковските храмове по празниците. Как млади семейства водят децата си за причастие, да запалят свещичка, да послушат гласа на свещеника, да се поклонят на Божията майка. Изключително мило! И не е важно кой колко вярва! Опазването на традициите ни прави хора, самоковци, православни, българи. Нашата народностна идентичност е православието. Дори и да не го съзнаваме. Всичко в нашия живот – от раждането ни, женитбата, раждането на децата ни и смъртта, както и след нея, става по православните ни традиции.
И все пак, сигурно заради дългия перод на официален, както казах, атеизъм, отвън някои си помислиха, че сме бездуховни. И нахълтаха какви ли не секти, обещаващи щастие на този и на… онзи свят. Обърканата ни държава не можа да се справи своевременно с тях. А може би такъв е бил и сценарият…
В Самоков, а абсолютно сигурно и в много други градове, вече години наред мисионерстват млади, явно интелигентни хора, рекламиращи нова религия. Проучих много неща по тази тема, но не е тук мястото да ги споделям. Защото тя не е съвсем нова, а я има от много, много десетилетия. Само ще спомена, че тази идея е големият свят да бъде една държава, да има едно правителство с един президент, да има една религия и съответно – един Бог. Това, естествено, не би могло да стане изведнъж. Трябва време, подготовка. По отношение на религиите първата стъпка се прави. Разпространява се мнението, че Бог е един, но с различни имена – Христос, Аллах и т. н.
Доста съм чел по различни въпроси. Изучавал съм, доколкото е възможно, историите на религиите по света. Виждал съм техните общи черти и различия. Особено за юдаизма, християнството и исляма. Та, трудно бих могъл да бъда подведен.
Въпреки това поне пет-шест пъти тези млади хора, обикновено едни и същи – млада хубава дама, която говори малко български, руски, и с нея висок млад мъж, ме спират много любезно и ми предлагат някакви брошури – цветни, красиви, с усмихнати щастливи хора. Сигурно в техните очи изглеждам доста наивен, едва ли не будала. Или пък не помнят, че вече са ме спирали. Но настояват. Един път, а може би вече и повече пъти, им казах, че съм атеист и че тези идеи не ме засягат, а те подскочиха, сякаш им казах, че съм терорист! Споделиха, че в Самоков и в цяла България има много атеисти. На това им отвърнах, че не е съвсем вярно. Но дори и така да е, аз дълбоко уважавам Българската православна църква. Това сме ние.
При друга случайна среща, след повторение на казаните вече неща, ги попитах: „Добре, но кой ви плаща за тази ваша дейност? Тука сте от години. А без средства човек не може да живее нито един ден. Кой ви плаща?” Иначе по други теми уж нещо разбираха, а този мой въпрос се направиха, че не са разбрали.
След този случай вече ги подминавам. Не знам дали ме помнят. А и много рядко виждам да говорят с някой самоковец. Все пак сигурно има и такива…
Другата форма на мисионерство на същата идея, на пропагандирането й и привличането на новопосветени, е чрез социалните мрежи. Имах две-три приятелки от този бранш. Постепенно обаче, понеже бяха доста нетърпеливи да ме привлекат, несполучливо се разкриваха. И понеже не поддадох, ме „разприятелиха”. Една дама обаче, живееща отдавна в чужбина, продължава усилията. Внимателна, ласкаеща ме за мои публикации. Преди Великден проведохме за първи път по-сериозен разговор. Направило й впечатление, че отвреме навреме споделям думата Бог. Допълни, че това е много хубаво. И защо да не се присъединя към тях. Кои са те точно не ми каза, но били всички като братя и сестри. И Бог, който е единствен, е носител на истината и творец на всичко по света.
Отговорих й, че нейните и моите разбирания за Бог нямат нищо общо. Казах й, че за мен Бог е символ на нещо много възвишено. Символ, с който свързвам, и сигурно не само аз, всички надежди, очаквания…
И че Бог е в мен, в душата ми, в съзнанието ми. Тоест, ако аз не вярвам в себе си, в своите възможности, нищо не бих могъл да предприема. Ако изгубя вярата, тоест Бога в себе си, ще изгубя всичко. Тогава моята фейсбукова приятелка дълбоко се възмути и отвърна, че никога не е късно човек да разбере и да приеме истината. Тоест – нейното мнение. А на въпроса ми какво значи истина, тя не отговори.
И как истината и вярата са трудно диференциращи се понятия. От религиозна и от философска гледна точка.
Религията е политика! Въпреки че някои ще се опълчат на това мнение. А то не е само мое. Спомнете си прагматическите идеи по времето на приемането на християнството при княз Борис. А и после. Чрез религията се постига единство в духовния живот, традициите, почитта към Бога и управляващите. Религията се използва при агресия, отнемане на територии, за насаждане на омраза и т. н.
Всяка империя, откак свят светува, има основна идея да създаде нов световен ред. Да покори чрез различни методи всичко, в това число и душите на хората. И нито една засега не е успяла. Кой знае, в бъдеще някоя може и да успее…
Ние, самоковците, освен че почитаме по своему Бога /а дори май повече Божията майка – покровителка на Самоков от векове, та нали на нея са посветени 4 от 5-те православни черкви в града ни/ и често възклицаваме: „Боже, Боже!…”, се съобразяваме и с Дявола: „Да не чуе Гявол!”, „Гявол да земе!”, „Да одиш по гяволите!…” И почукваме на дърво, за да хване декиш.
Почитаме и езическите празници, без да мислим за тях като за езически, а като за наши – самоковски. От хиляди години в Самоков на Поклади палим тракийски огньове. Да изчистим злото! Търкаляме погачета за Благовец – да се хванем за зелено, на Еньовден берем билки, сурвакаме по Коледа, а на Васильовден гадаем по цветята коя мома първа ще се ожени и т. н. Дори самата идея за Богораждането и възкръсването е дохристиянска, езическа, но това е друга тема.
Та не само за това, защото подчертах, че нашата идентичност е православието, и защото уж щеше да се гради черква в центъра, поне да се издигне кръст, като този в м. Кръста. Самоков има толкова заслуги за църковната ни независимост, а в центъра има… джамия. Ама кой да чуе?!
Защото православните дори на католици и протестанти викаме „друговерци“. А по същия повод „голям“ наш политик беше казал: „Майната му на православието!“. Друг, не по-малко „голям“, пък откровеничеше, че помаците може и да са българи, но не съвсем.
Затова към вярата се подхожда така – насилствено или любезно, внимателно и т. н., за да ни превърнат в някакви други, не такива, каквито сме и сме били векове!
Така че с вярата шега не бива!
И накрая да бъда още по-откровен. Религията е нужна на хората, в ежедневието им, в бита. За координиране на понятията за добро и зло, за човешко и божествено, за праведно и грешно. Всеки човек, образован или не съвсем, има своя представа за Бог, в която живеят ортодоксални и езически образи. Всеки почита църковни, народно-традиционни празници, езически и християнски. И животът продължава със своята логика и своите потребности…
Христос воскресе!
Воистина воскресе!

Христо Христов

 

Leave a Reply