Култура, Новини, Статии, коментари

Христо Николов: “Образованието е пътят за приобщаване на ромите към обществото”

Христо Николов в ляво

Христо Николов, участник в конференция на Евросъюза в Брюксел: “Образованието е пътят за приобщаване на ромите към обществото”

Нашият съгражданин Христо Николов, председател на фондация „Саворе”, взе участие на 27 юни в европейски форум под надслов „Европейска платформа за интеграция на ромите” по проблемите на ромските деца и младите роми в столицата на Евросъюза – Брюксел. Николов бе включен в 3-членната българска делегация като избраник на десетки неправителствени организации от цялата страна.

– С какви впечатления се завърнахте от Белгия?
– Радостен съм, че участвах в международна среща на толкова високо ниво. Трима еврокомисари и отговорни служители от генерални дирекции говориха пред нас, участниците във форума, по различни проблеми. На конференцията присъстваха около 250 души от всички страни на Европейския съюз, както и от държави, които кандидатстват за влизане в съюза. Разгледани бяха плановете за действие по стратегия „2020” на Евросъюза. Рамо до рамо се събраха представители на различните правителства и роми – представители на неправителствения сектор в своите държави.
– Какви са резултатите от форума? Какви изводи може да се направят?
– Убедихме се всички колко е важно да се изпълняват планираните задачи по различните програми и колко целенасочено трябва да се изразходват предвидените средства. Изрично бе подчертано, че всяка година ще се прави равносметка и ще се планират въз основа на това следващите стъпки. Вече всички трябва да сме разбрали, че всяка една програма, в случая – за ромите, не може да бъде успешна без прякото участие на самите роми. Правителствените чиновници трябва да работят рамо до рамо с представителите на неправителствения сектор от ромски произход.
Общините пък трябва добре да се подготвят за кандидатстване по конкретни въпроси през следващия програмен период – 2014-2020 г. Инвестиции ще дойдат от еврофондовете, но трябва серлиозно да се работи и да има строг контрол.
– Вие лично по какъв начин участвахте във форума?
– Дадох, доколкото мога, моя принос като експерт, работил в областна администрация, и като председател на гражданска организация и представител на много неправителствени организации. Задавах въпроси, обмених опит. Направиха ми впечатление изказванията на представители на ромите от Франция, Англия. Разговарях подробно с колега от Испания.
Докато някои се борят да влязат в българския парламент, ние стигнахме до Европарламента.
Интересни неща сподели пред нас, участниците, директор на едно училище в Словакия. Той подчерта, че работят много добре съвместно с кмета на града и ръководствата на други важни институции. Даде и пример как учениците, между които и роми, изработвали канцеларски пособия, които след това кметството и други ведомства изкупували, за да им бъдат в полза при работата. Така не само морално, но и финансово подпомагали училището. А и самите ученици се чувствали полезни, пълноценни, нараснало самочувствието им…
– Какво е мястото на България в рамките на тези различни програми и проблеми?
– Може някои да се изненадат, но нашата страна бе посочена като първенец по отношение на ромската грамотност. Както се казва, не е важно да си пръв, важно е да те копират. Добра оценка бе дадена на нашата комисия за защита от дискриминация. Нейните решения се уважават от съда. Оказва се, че нашите роми като цяло са по-грамотни от ромите от други страни в Европа. Десегрегацията при нас е на по-високо ниво. Независимо, че има още много какво да се прави в това отношение.
Българското общество като цяло е толерантно. Още по време на управлението на Георги Димитров в края на 40-те години на миналия век сред хора на отговорни постове е имало и роми, обръщало се е внимание на проблемите на нашия етнос. Сега към Министерския съвет работи Съвет по етническите въпроси със секретар Росица Иванова. Заедно трябва постепенно да решаваме проблемите за интеграцията на ромите в обществото.
– В този смисъл как виждате бъдещите задачи?
– Най-важно е образованието. Важно е ромите да се учат, да са в час с новите технологии, да знаят езици. Това е трудно да се постигне в сегашните обособени ромски училища. Младите роми трябва да се учат наравно с всички, не в отделни учебни заведения. Така постепенно ще се постигне и интегрирането на ромите в обществото.
Не случайно се казва, че училището е прозорец към света. Ако съм постигнал нещо в този живот досега, то е благодарение на това, че съм учил заедно с други млади българи. Трудно е, от опит го знам, но си заслужава…
Разбира се, много важни са и здравеопазването, и подобряването на жилищните условия, и осигуряването на върховенство на закона. Но нека събратята ми – без значение на възраст, пол, вероизповедание, добре да осъзнаят, че без този съществен ключ – образованието – няма как да имат добро бъдеще – нито те, нито децата им.

Разговора води:
Тодор Попов

Leave a Reply