Художници и майстори на занаяти показаха серия изложби в зала "Самоков"

Майсторът Добри Николов със своите произведения

Навръх 1 ноември – Деня на народните будители, във фоайето на зала „Самоков” бяха открити няколко изложби – етнографска, на художествени занаяти, на фонд „13 века България”. Откриването стана, докато в самата зала се вихреха изпълненията от Първия национален фолклорен фестивал „Нашенско хоро”.
В приветствието си кметът Владимир Георгиев изтъкна, че традициите и постиженията на самоковските майстори превръщат града и района ни в уникално място. Градоначалникът връчи и отличията на проявили се на големи фестивали състави и изпълнители от читалищата в Говедарци, Доспей, Клисура, Широки дол, Драгушиново.
Самодейци – певци и танцови трупи, зарадваха с изпълненията си присъстващите. Направиха добро впечатление младите участници в колективите. „Благодарност и признание заслужават читалищата в селата, защото те съживяват и живота в тези населени места”, възкликна Пепа Георгиева, главен експерт „Култура” в Общината.
С много аплодисменти бе посрещнато и изпълнението на малката даровита певица Маргаритка Бочева.
Уредничката на Сарафската къща Марияна Лобутова пък откри изложбата „Духът на букви и знаци”, организирана от Националния дарителски фонд „13 века България”. Впечатляват с творческия си подход и новаторско мислене творбите на ученици от Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа”, които са традиционни партньори на фонда.
Гордост предизвикаха и творенията на самоковските майстори. Всеки с удоволствие разглеждаше произведеното от тези пазители на родните традиции, радваше му се, опитваше вкуса и поздравяваше самите майстори.
Бакърджията Добрин Николов е известен от много години със своите джезвета, чаши, кани и други произведения от мед. Ножарят Славчо Змияров е излагал многократно у нас и в чужбина ювелирно изработени и украсени ножове, саби, пищови, пушки и др. Дървените пластики на Стефан Дойчинов, Минчо Маринов и иконите на Димитър Даргов са и доказателство за приемственост в художествените занаяти.
Десислава Антонова умело бе вплела камъни и мъниста в накити и бижута. Ани Йовева освен прекрасните фини обеци, медальони, дантели и други, бе дала душа и на невероятни гоблени. Лина Бързанова и Любка Божичкова привличаха вниманието с вкусните си сирена и кашкавали. Милка Шуманова пък бе съчетала произвеждането на истински мед с красиво изплетени терлици и чорапи. Румен Тодоров показа, че се е посветил на производството на биопродукти. Силен интерес и приятен гъдел по небцето предизвикаха баниците, погачите, гозбите.
Изложбите бяха подредени със съдействието на Туристическия информационен център в града ни.
В обособения етнографски кът можеха да се видят непознати на мнозина млади хора народни носии и цървули, паралия с гаванки и бърдучета, трикраки столчета, стомни, покривки с народни мотиви, чекрък и макет на стан, кобилица, шарени черги и топли халища. Допълнително уют и атмосфера създаваха и предизвикваха умиление характерните за народния бит тикви, царевици, сухи чушки…
И депутатът Радослав Стойчев бе сред посетителите.

Тодор Попов
Димитрина Божилова