Култура, Новини

Цвятко Стоилов, директор на Ловешкия драматичен театър: “Парите за култура са обидно малко”

Момент от спектакъла – Златина Никифорова и Цвятко Стоилов

Директорът на Ловешкия драматичен театър Цвятко Стоилов бе любезен да отговори на въпросите ни мигове след края на постановката „Английски уикенд” – на 24 ноември в читалище-паметник „Отец Паисий”, в която той участва в ролята на Реджи /съпругът на Сара – Златина Никифорова/.
Оказа се, че г-н Стоилов е самоковски зет и се чувства като у дома си в нашия град. Съпругата му Милена Анева е самоковка, режисьор, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, където и самият Цвятко завършва актьорско майсторство в класа на проф. Чавдар Кръстев през 2003 г. Специализира режисура при доц. Огнян Спиров в същия университет през 2011 г.
Роден е на 25 септември 1981 г. и израства в Хаджидимово. Вече години наред е актьор и режисьор в театъра в града на люляците. Директорския пост заема през 2013 г., след като тогавашният директор Васил Василев е назначен за зам.-министър на културата. Година по-късно печели и обявения конкурс за длъжността. Цвятко Стоилов е най-младият директор на театър в страната.

– Г-н Стоилов, винаги съм си мислел какво изпитват актьорите мигове след като са излезли на сцена и са получили бурни аплодисменти от зрителите?
– Естествено, че изпитваме удовлетворение, защото аплодисментите, въздишките, за нас са знаци, с които публиката ни оценява и виждаме, че сме си свършили работата, при това доста добре. Фактът, че хората накрая на представлението стават на крака, аплодират те – чувството наистина е неописуемо!…
– Със сигурност вътрешното удовлетворение е голямо…
– Това е смисълът на нещата, които правим в театъра. Целта на нас като артисти не е просто ей така да разсмиваме хората. В повечето случаи се опитваме да задаваме въпроси, да провокираме хората да се замислят, да се оглеждат след като излязат от залата, да станат малко по-добри…
– Мислите ли, че театралните постановки са начин, по който да си кажем някои неща и вътре в семейството, без дори да ги изричаме…
– О, надявам се да стигаме и до такива неща, защото театърът е едно уголемено огледало на света, на реалния живот. Ние казваме неща, които се случват в живота – просто ги преувеличаваме, за да станат малко по-ясни. И хората, когато премълчават някои неща, страхуват се да ги признаят, страхуват се да се опълчат срещу нещо, театърът е един от начините и възможностите да се покаже как би могло да се случи това и че няма нужда да се страхуваме.
– В момента много ваши колеги протестират срещу орязването на бюджета за култура, включително и самоковски служители и специалисти от културните институции. Защо се стигна до тук?
– Надявах се тайничко да не засягаме този въпрос. Ние сме на пангара от доста години. Вече четвърта-пета година не успяваме да стигнем до най-вярната, най-точната формула, по която да се субсидират културните институти. Не е невъзможно, няма как да няма начин, въпросът е да има воля това нещо да се оправи. Що се отнася до конкретния момент, до стигането дотук хората наистина да искат 50-процентно увеличение на заплатите си, то е, защото получават чисти 376 лв. Сутринта гледах новините – обидно е наистина. Хората дори казаха, че това не е заплащане, дори не е и социална помощ…
– Изглежда така, сякаш културата е едно от последните неща, за които ни е грижа…
– За съжаление, процентът, който се отделя за култура в България, е крайно недостатъчен. А що се отнася до това по какъв начин се гледа на културата в нашата страна, аз не мога да кажа, защото хората, с които разговарям, от които зависят доста неща, са на противоположното мнение. Въпросът е какво се прави след това, защото и аз мога да кажа много хубави, много грандомански неща, важно е какво ще се направи като действия. Надявам се по някакъв начин и то в най-скоро време проблемът да се разреши, защото хората имат нужда от култура, всеки има право на култура и достъп до нея и не бива ние да позволяваме културата да бъде сметена в ъгъла и да се каже: „Може и без това…” Не, не може без това! Може да прозвучи силно, но това е признак на национална сигурност. Много е лесно да се опростачи един народ. Но след това какво става?!…
– Дали не виждаме това в последните години?
– За съжаление, се вижда. Не искам да съм черноглед, но ще берем плодовете от всичко това много скоро. Знам, че няма пари, но не това е начинът, защото оставяйки всички културни институти на тази агония, те рано или късно сами ще се закрият. Ако това е целта – о кей, но не бива по този начин, не е редно според мен, не е спортсменско. Като има такава тенденция и има такива неща, просто трябва да се съберем и да си ги кажем тия неща в очите и всеки да си знае какво прави оттам насетне.
– Може би липсва и комуникация, добрата, спойващата връзка между представителите на министерството и културните институти?
– Може би и това е проблем. Липсата на комуникация е вследствие на предварително направени действия. Ако нещата вървяха така, както би ми се искало на мен, комуникацията щеше да бъде много добра и в случаите, когато няма такава. А сега няма такава, защото нещата не вървят на добре, а хората не искат да се събират да говорят за проблемите, защото се стига до скандали. Доста са случаите, в които има страх да се каже кой какво мисли. Фактът, че хората излизат на протест, говори, че им е дошло до гуша и им е омръзнало да се страхуват.
– Тук през годините са идвали и други театрални състави, включително и софийски, но е имало и пропаднали представления на театри, при които финансовата ситуация е много тежка. Какво е положението при вас?
– Ако ви кажа, че сме цъфнали и вързали, ще ви излъжа. При нас също е тежко положението. Благодарение на Общината, която през лятото ни отпусна допълнителни средства, много се надявам, както се казва, да закърпим положението до края на годината, защото ние разчитаме само и единствено на собствената си работа, нямаме т. нар. мечки, които да пълнят салоните. Въпреки това тази вечер салонът беше пълен. Ние от Самоков сме не доволни, ние сме, как да кажа – публиката тук е прекрасна и никога не сме играли на полупразен, на полупълен салон, а винаги пред пълна зала. И на детските представления, и на вечерните.
Така или иначе, до края на годината по някакъв начин ще приключим, но оттам насетне какво предстои, не мога да кажа, защото и аз не знам. Предстои ни да влезем в преговори с новото ръководство на общината. Чакаме дали ще има нова методика от следващата година, по която ще се финансираме, дали ще бъде тази, която влезе в сила от август. Общо взето, това е положението – ден за ден, за съжаление.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply