Живот, Новини, Статии, коментари

Цената на един домат

Студентските бригади! Сигурно хиляди хора пазят спомени за тях във времето. Не знам, може би не е било редно млади хора да се откъсват за по един месец от ученето наесен, но такива бяха обществените порядки във времето преди промените.
От друга страна бригадите бяха нещо като полуказарма, но в хубавия смисъл на думата. През тези четири седмици, събрани заедно – момчета и момичета – много добре си проличаваше кой какъв е: как се отнася към труда, какво е отношението му към другите.
Вярно, мнозина колеги кръшкаха от бригада. Други идваха, но гледаха, както се казва, да отбият номера. Третите обаче бяха една наистина сплотена група, един приятелски кръг, който и сега, след няколко десетилетия, си остава такъв!
Но – на темата, това беше просто едно лирическо отклонение.
Млади, здрави, повечето работехме там, на полето, отговорно, може да се каже – с всички сили. Имаше норми – колегите, които ги изпълняваха, отиваха да помагат на другите. В крайна сметка, дори и да са еднакво съвестни, хората се различават по своята ловкост, нагласа, опит…
Регламентирани бяха и почивки по време на работа. Но, луди-млади, повечето от нас и тогава не стояха на едно място, все си намираха някакви занимания.
В онзи ден, за който разказвам, такива станаха игри с… домати. Беряхме домати, а през почивката, какво стана – някои от момчетата започнаха да се замерят с тях. Като на майтап, но участниците постепенно се разраснаха и мястото заприлича на бойно поле, с червен като кръв доматен сок.
Изведнъж, в разгара на „битката”, съзряхме отсреща агронома. Стреснати, останахме на местата си, виновно навели глави. Очаквахме най-малко едно здраво „конско”. А може би и някое по-сериозно наказание.
Човекът обаче дойде и започна да ни пита как върви работата, ще изпълним ли нормата, има ли трудности. Отговаряхме в началото неуверено, после се поотпуснахме. Стана дума за разните сортове, за технологиите и пр., и пр.
Почти бяхме забравили за боя с домати, когато на тръгване, сякаш между другото, агрономът – възрастен мъж с посивяла вече коса, подхвърли:
– И друг път, момчета, не се бийте с домати! Аз съм работил с години в чужбина. Там купуваха доматите, пък и други зеленчуци и плодове, на бройка! Не дай си Боже и тука да стане така…
Никой нищо не каза, но втори път подобни „игри” не се заформиха.
Запомнил съм още, че доматите тогава струваха по 20 стотинки килограма. Хубави, здрави, чисти и вкусни родни червени домати… Сега всеки знае каква им е цената, вкусни и ароматни ли са и как се купуват не с килограми, а по един, два, три… Едва ли някой си мисли, че може да стане обратното. Напротив, само се молим да не дойде и по-лошо!…

Тодор Попов

 

Leave a Reply