„Църква за вълци” като отражение на жестоката ни действителност

Отклик

С поредния си гастрол на 15 март Ловешкият драматичен театър показа, че е трудно да изпълняваш древната си мисия – да бъдеш огледало на обществото, но че това е важно и достойно.
Пиесата на Петър Анастасов е позната от телевизионната си екранизация, но посланията й в живия театър достигат по-силно в сърцата на зрителите.
Обичайна, но разтърсваща история с толкова познати от ежедневието ни герои. Бащиният дом, който събира на помен наследниците, се превръща в поле на нелицеприятни сблъсъци – различни форми на непочтеност и егоизъм, пълно неразбиране и отчуждение между наглед близки хора. Фалшиви ценности, измервани само с притежание на имоти и пари.
И логично бащиният дом се оказва продаден, за да осигури емиграцията на най-младия наследник, объркан от този свят с низки страсти около него. Бунтът му се оказва безполезен – емиграцията е по-лесният път.
Има ли светлинка в този мрак? Може би старата изтерзана любов на майката и нейния Господ, родила прекрасно момиченце, увлечено от мечтата да лети и загинало трагично. Но те единствено са благословени със съпреживяване и съпричастие. Както и прекрасната Ина, посветила любовта си на самовлюбения художник.
А над този малък и грешен свят се извисява Църквата. Поддържана само от Господ и посещавана от вълците. Там често каца малка птичка – душичката на загубената му летяща дъщеря, с главичка под крилцето, като че не иска да види какво става там – долу.
В крайна сметка и старата любов рухва. Изчезва и мечтата за далечния път през шарената гора към далечния бял и чист град. И Господ си тръгва сам, търсейки този път. А църквата изгаря.
И тази притча ни връща към един вече забравен, но много нашумял през 80-те години грузински филм – „Покаяние”. Старозаветна старица пита главния герой: „Този път води ли към Храма?” Той отговаря отрицателно. И старицата обречено възкликва: „Защо е този път, ако не води към Храма?”
Това е посланието на спектакъла, представен с необикновена всеотдайност от целия актьорски състав с режисьор Цвятко Стоилов.

Антония Бояджиева