Култура, Новини, Статии, коментари

Чакъровите празници са потребност, малко още е необходимо

Редакционно

В края на миналата седмица се състояха възстановените през миналата година традиционни Чакърови празници. На чудесната поляна край Искъра, над Карагьол, свириха родопски гайдари и нашенски музиканти, ляха се песни и хора, пресъздадени бяха битки на Чакъра и неговите хайдути с поробителите, имаше и курбан, и народни борби, невероятни вкусотии привличаха погледите и задоволяваха вкусовете. Баш мераклиите прекараха там и нощите, в едно рядко срещано в днешно време веселие. Стана един наистина народен празник. Организаторите и участниците в него заслужават поздравления.
Такъв са го виждали в мечтите си и основателите на това начинание през далечната вече 1975 г. – Борислав Даганов, Димитър Явричев, Иван Турлаков, тогавашните ръководители на града ни и други ентусиасти. Мнозина от тях вече не са между живите, но родолюбивата им инициатива намери продължители. Дай, Боже, така да бъде и занапред.
Разбира се, има още някои неща, които би трябвало да се доизкусурят, за да е всичко наистина идеално.
Поляната е широка и предлага чудесни условия за „живи картини”, изяви на певчески състави, спортисти и др. Самата поляна бе окосена и почистена, но според някои би трябвало да бъде и обезпаразитена, както градинките в самия град. Необходими са и повече кошчета за боклук. Защо да не се направят и пейки и масички на подходящи места. Те биха могли да се ползват и по друго време – известно е, че местността се посещава през всички годишни сезони от много самоковски любители на природата и техни гости.
Чешмичката край поляната е изградена още при учредяването на тези тържества. Тя е хубава, но има нужда от освежаване, от благоустрояване около нея. Преди време там имаше и две пейки, които по-късно – от природни стихии, а може би и от злосторници – бяха изпочупени. Време е да се възстановят – по-здрави и по-хубави.
Въженият мост е невралгично място. Сутринта, а и следобед /при рукналия дъжд/ това тясно съоръжение се задръсти. Близо половин час хората не можеха да преминат от едната страна на реката на другата, някои дори нагазиха във водата.
Наистина, самото изграждане на този мост преди около десетилетие бе добро дело, но се вижда, че при подобни масови празненства той не е достатъчен. Строителството на по-голям мост е трудно и скъпо мероприятие, но и по този въпрос може би е нужно да се помисли. На първо време може поне да се разширят и обезопасят с парапети подходите /стълбите/ от двете страни на сегашния мост, които и без това са много високи.
Уместно е и покрай пътеките от двете страни на реката да се направят повече пейки за отмора на излетниците – все пак пътят пеша до Чакъровата поляна не е много къс, минава се пешком за около час – час и половина.
Може би не чак толкова големи усилия са нужни и за благоустрояването на коларския път – отклонението от шосето за Говедарци към Чакъровата поляна. Редно е в района да бъдат поставени и указателни знаци, които да дават посоката към поляната и разстоянието до нея.
Не биха били минус и няколко химически тоалетни, разположени на добре избрано място край поляната.
Има логика и в това да се обсъди точното време за провеждане на тържествата. Тази година, въпреки че бяха добре посетени, все пак съвпаднаха със събори в няколко крайградски села. Миналото лято се състояха в края на август, но поради сходни причини и близостта до Празника на Самоков и това време не е най-подходящо. Може би началото или поне средата на юли са по-целесъобразни от гледна точка на времето.
Сигурно има и някои други малки проблеми, които трябва да се преодолеят. Не е лесно да се организира подобна масова изява сред природата, където няма асфалтиран път и на 4-5 км от града.
Но си заслужава. Догодина се навършват точно два века от рождението на Чакъра и 40 години от началото на празниците. Редно е всички да се постараем да посрещнем достойно този голям двоен юбилей.

Leave a Reply