Чакъровите празници се завръщат след едно десетилетие

Много добра новина е вестта за възстановяването на традиционните някога Чакърови празници. След цяло десетилетие на прекъсване тържествата ще се състоят тази година на 31 август и 1 септември – в събота и неделя.
Поздравления заслужават Общината и особено създаденият наскоро в Самоков клуб на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода”, който е подел инициативата.
Сегашното начинание ме връща цели 38 години назад – през далечната вече 1975 г., когато се състояха за първи път Чакърови празници в нашия град. Инициативата тогава бе на градската общинска управа, на дружество „Рилски турист” и на културни и спортни деятели. Спомням си колко много усилия хвърлиха тогавашният дългогодишен кмет на Самоков и председател на туристическото дружество Методи Паунов, зав. отдел „Култура” в Общината Иван Турлаков, културният деец и турист Димитър Явричев и много други наши съграждани, за да стартира успешно това ново за онова време начинание.
Бях тогава един от хилядите участници в тържеството и с ръка на сърцето мога да кажа, че това бе един от най-хубавите народни празници, на които съм присъствал. Подчертавам – народни, защото самите хора – мало и голямо, както се казва, го почувстваха като свой празник.
Цял ден – до късна доба, се пяха песни /като че ли никъде вече не чуваме, освен от състава „Септима”, тези чудно хубави наши градски самоковски песни – и мелодични, и съдържателни/, играха се хора, имаше борби, състезания; хората от града и селата споделиха общи трапези и се почувстваха като едно цяло, като българи и самоковци, потомци на почти митичния хайдушки предводител и народен закрилник Чакъра. Атмосферата на това празненство беше невероятна и сигурно затова е останало то в съзнанието ми вече близо четири десетилетия…
Чакъровите празници минаха после през различни перипетии. Идеята бе да се организират всяка година. После ги направиха веднъж на пет години. По едно време се взе странното решение да се провеждат на две или три години.
Издигнат бе хубавият паметник на войводата в градинката пред читалище-паметник „Отец Паисий”. След ген. Тодор Кантарджиев и Николай Хайтов описа подвизите на легендарния борец за освобождение.
Докато се дойде до лятото на 2003 г., когато за осми път поляните над Карагьол и Дълбокото дере, край Искъра и Заешкото чешме, се огласиха от мелодии в прослава на войводата.
Празникът след това бе забравен, независимо от някои плахи опити на културни деятели и общественици да се възстанови.
За да се дойде до сегашното лято, когато се намериха инициативни хора – родолюбци, които с помощта и съдействието на самоковската управа да се опитат да продължат чудесната традиция.
През следващите дни поляната, на която преди години бе поставена и морена в памет на Христо Проданов – Чакър войвода и където преди повече от век и половина е бил станът на прочутата му хайдушка чета, ще бъде сцена на историческа възстановка на бойните действия на безсмъртния самоковски герой и неговите четници с турските поробители, ще има народни борби, курбан, песни и хора, палатков лагер и хайдушки огньове…
След две години, през 2015-а, се навършват точно два века от рождението на Чакъра и 160 години от неговата гибел. Символично е, че празникът се възстановява в самото навечерие на този забележителен юбилей. Сегашното честване би било и една своеобразна репетиция за евентуалните големи тържества след две години.
Добре би било, ако тържествата наистина се възобновят, те да се провеждат в бъдеще през юни /който месец биографично е свързан с войводата/ или през юли – такава е и традицията, в подходящи почивни дни, когато няма други подобни големи местни изяви.
Симптоматично е, че през последните дни и седмици отнови се поднови и идеята на родолюбци от родното село на Чакъра – Продановци, за изграждане на негов паметник там. В руслото на едно патриотично въодушевление, породено от последните начинания, подобно дело не би било невъзможно, ако срещне също отклик и подкрепа от Община, фирми, общественост.
В разделното време, в което живеем, имаме остра, бих казал, нужда от жалони, които да трасират пътя към едни общи цели и стремления. Чакъровите празници и други събития от този род биха могли да бъдат изключително ценни и полезни именно в тази насока.