История, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Чакър войвода заслужава още един акт на признание

Пред Чакъровите празници

Христо Проданов – Чакър войвода е роден в Продановци в първите десетилетия на 19 в. Според преданието баща му бил далечен потомък на болярина Продан войвода – някогашният местен феодал, който при идването на турците бил пленен, но не приел исляма, бил посечен и дал името на селото, оставайки в легендите като борец срещу чуждите поробители.
Майката на Христо Проданов – Еленка, пък е родена във Вакарел.
Бащата е убит от турците, когато Христо бил невръстно, 3-4-годишно дете. Когато малко поотраснал, вуйчо му – поп Никола, го изпроводил в ковачницата на Рилския манастир да учи занаят. Поради грубо отношение след известно време младият Христо напуснал манастира. Започнал работа в тюфекчийницата /оръжейната работилница/ на Мито Шатарята в Самоков. Постепенно изучил тънкостите на оръжейния занаят. Работилницата имала и стрелбище, където младежът изпробвал поправените пушки. Христо можел на воля да стреля и станал добър стрелец. Обучил и много от своите другари добре да стрелят и да въртят ятагана. Те по-късно станали и първите му четници.
На турците не се харесвал този як млад мъж със засукани мустаци и чакърести очи. На няколко пъти той се намесвал решително, предотвратявайки безчинствата на турски безделници. Когато се опитали да го убият, така се развъртял, че нападателите бързо се разбягали. Знаел обаче младият мъж отмъстителния им характер и добре разбирал, че мирният живот за него е свършил.
Две седмици преди Благовец на 1848 г. хайдушката чета на Чакъра излязла в м. Карагьол /между Самоков и Бели Искър/. В продължение на 7-8 години четата водила непрестанна борба за защита на българите, срещу ангарията, като със силата на оръжието раздавала правосъдие срещу произволите на местни турци, притежатели на видни и мадани.
Самоковските бейове решили да се справят с непокорните българи – четниците на Чакър войвода. Сформирали потеря от около 50 млади турци, повечето от които били измежду жестоките табаци. Повел ги грамадният и силен Мутиш ага, който на всеослушание заявил, че без главата на Чакъра няма да се върне. С червен байрак, зурни, тъпани и страшни закани потерята потеглила към Карагьол. Но Чакър войвода устроил засада и четата му унищожила потерята. На място били убити 12 души, 15 били тежко ранени, а останалите се разбягали панически, за да разказват със страх, ужас и уважение за погрома и храбростта на четниците.
През пролетта на 1849 г. самоковските турци изпратили нова потеря срещу четата. Тя била предвождана от Хаджи Дамба – първомайстор на големия и богат табашки еснаф. В лютия бой с ятагани в Дервена, след с. Клисура, войводата пробол в гърдите турския водач, но му пощадил живота, оставяйки го инвалид за цял живот. В сражението от турска страна загинали 19 души, а 15 били ранени. В ръцете на четниците паднали богати военни трофеи.
Трети голям бой Чакър войвода водил при с. Кабааплии /днешното Бодрово, Ихтиманско/ с известния ихтимански турчин Кара Бекир Пехливан и неговата орда.
Най-голяма битка обаче Чакъровата дружина провела през една майска нощ на 1851 г. в с. Долни Пасарел, когато разгромила цяла рота турски войници. Военната част била изпратена от валията на София със задача да унищожи четата на Чакъра. Като узнал за тръгването на ротата към Самоков, Чакъра провел изненадваща нощна атака срещу квартируващата в селото войскова част. Успехът бил главозамайващ. Оцелели само няколко турски войници. Сред турското население се понесъл слух, че Чакър войвода е подпомаган от „московци”.
Последната голяма победа Чакъровите четници постигнали на 19 май 1854 г. край Рилския манастир, срещу известния бабаит Ибрям Лека от Албания. От 40 арнаути само трима спасили главите си – останалите били сразени от четниците. Чакър войвода отново се показал ненадминат в сабления двубой – пробол право в сърцето върлия разбойнически главатар.
Разбрали, че със сила не могат да го победят, агаларите замислили коварен план за премахването на Чакър войвода. Такава възможност им се отдала чрез суетната и алчна за злато Йона, жената на Иван Спасов-Искровеца, сподвижник на Чакъра. Замаян от алкохола и подлите думи на жена си, Иван извършил убийството на войводата на 11 юни 1855 г., ден преди празника Св. Троица.
Непобедимият Чакър, който никога през живота си не познал поражение, лежал с продупчени от предателска ръка гърди. Предателят обаче не надживял убития войвода и с ден. Осъзнал какво престъпление е извършил, той убил жена си и сам се застрелял.
Така завършил живота си непокорният българин Христо Проданов – Чакър войвода. Правоверните ликували. Само победеният от Чакъра в Клисурския проход Хаджи Дамба, който бил прикован на легло, строшил ятагана си на две и пратил аргатина си да го сложи на гроба на достойния противник.
Леярският еснаф поставил на гроба на Чакъра железен кръст, а резбарите положили голяма мраморна плоча.
От няколко години е подета идеята за издигане на паметник на Чакър войвода в Продановци. Похвална е тази родолюбива инициатива.
Известно е, че в това крайградско село е роден в края на 18 в. и Иван Николов Образописец – един от видните представители на Самоковската художествена школа. Селото е родно място и на Иван Илчов Валявичара, повече известен в района като Иван Вуруко. В младите си години той бил един от най-смелите четници на Чакъра, а по предания по-късно валявицата му служела за скривалище на самия Левски и там, според Христо Марков, бил създаден и бунтовнически кръжок. От Продановци е и родът на бележития генерал Тодор Кантарджиев, оставил най-подробни сведения за живота и делото на Чакър войвода.
Ако се осъществи патриотичното начинание за изграждане на паметника, ще се изрази почит към войводата и четниците му и ще се покаже, че борческият възрожденски дух тук е жив и в днешно време.

Георги Захов

Leave a Reply