Честните лични усилия носят щастие

Екзалтацията (независимо от повода или причината) винаги е малко налудничава, не мислите ли? Това, що започва с екзалтация, винаги завършва със срам.
Не твърдя, че точно у мен сега говори здравият разум, по-скоро личният опит. Нямам илюзията, че някой иска точно мен да чуе. Но ако някой все пак желае, бих му казала само това:
Не се екзалтирай, дори по благородни подбуди. Не вярвай, ако ти вменяват, че участваш в нещо съдбовно и сега е моментът. Съдбата продължава всеки ден и така – през всички отредени години.
Мисли критично, мисли спокойно, грижи се за себе си.
Грижи се за здравето си, за да имаш лично бъдеще. Грижи се за работите си, учи се и работи здраво, каквото умееш, за да си стабилен и независим. Да не разчиташ някой да те „оправи и да ти смени системата.“ Системата и да се смени, ти ще си същият човек, нали?
Грижи се за децата си с особено внимание, те го заслужават и се нуждаят от това, точно това влияе най-много на тяхната бъдеща съдба, не политиката.
Изгради си човешки отношения, които да ти носят задоволство, а защо не и щастие.
Дай на себе си красотата, от която ти имаш нужда, ако щеш – сади цветя, прави нещо хубаво и му се радвай. Всички тези елементи от битието са ни съдбата и всички те трябва да се балансират ежедневно. Никой няма да го направи вместо нас или да се погрижи за нас лично. Ако някой го твърди, нямаме абсолютно никакви причини да му вярваме.
Вярва се в Господ, от съдбата си никой не може да избяга, но единствената ни относителна сигурност идва от личните възможности и готовността за непрестанни лични усилия. Няма в човешката история система, която да опровергава това.
И бъдете честни, безчестието се заплаща скъпо, рано или късно, но винаги.

Магдалена Хаджиангелова