Новини, Шарен свят

Четирима фронтоваци празнуваха заедно 90-годишен юбилей

Владо Несторов и Георги Пиперков

В навечерието на Нова година забележително събитие събра стари и млади в клуба на ветераните от войните в Самоков. Поздравления, цветя и подаръци от приятели и близки приемаха четирима 90-годишни фронтоваци от Втората световна война: о. з. подполковник Стоян Чапкънов, някогашният редник Веселин Халваджийски, картечарят Георги Пиперков и кандидат-подофицерът и ветеринарен фелдшер Владимир Несторов.
Бай Стоян е човек, който, както се казва, няма мира. Все още пъргав, с огромен музикален и певчески потенциал. На 16 декември 1921 г. в обикновено трудово семейство за пръв път извисява глас поредната рожба – Стоян. От малък е принуден да се труди в жегата в тухларната фабрика. Завършва самоковската гимназия. Военната си служба отбива в 22-и Тракийски пехотен полк. Като много изпълнителен и дисциплиниран войник го изпращат в Школата за запасни офицери във Велико Търново. Връща се в Дупница като взводен командир. През първата фаза на войната е ранен, но след лечението си отново е мобилизиран. Сражава се в Унгария в редовете на Първа българска армия. След войната е офицер в Гранични войски и началник на застава. По-късно работи като зам.-главен лекар на Окръжната болница в Русе. Когато се прибира в Самоков, активно се включва в обществено-политическия живот. Бай Стоян е и душата на всяка компания – свири и пее, акомпанира с мандолината си на певчески състави, съчинява песни. Активен член е на Руския клуб. А за ветераните е и приятел, и председател на клуба и на Общинския съвет на съюза. За него е истинско удоволствие да напише песен и да запее:
“Песента е дар от Бога
и без нея аз не мога
да живея на Земята –
тя ми е съдбата.”
Георги Андонов Пиперков е роден на 12 декември 1921 г. в Самоков. Едва 16-годишен става текстилен работник във фабрика “Бъдащност”. Отбива военната си служба в 22-и пех. полк. Полкът му влиза в тежки сражения с оттеглящите се германски части от Гърция в Македония. Георги стрелял с модерна и скорострелна за времето си картечница – М2-40. След войната дълги години работи като стопански ръководител.
Владимир Несторов е роден на 11 януари 1921 г. в бедно трудово семейство. Възпитаник е на самоковската гимназия. Редовната си военна служба отбива в 7-а интендантска дружина в Дупница. Завършва подофицерска ветеринарно-медицинска школа. Участва и в двете фази на войната като свързочник. После работи като икономист, много години е бил и активен дописник на местната и регионалната преса. Сега е член на ръководството на Съюза на ветераните в Самоков.
Веселин Халваджийски е в окопите като обикновен български войник. Момчето тръгва на война, за да защитава родината. Изпраща го не само родната майка, а и родният край. Заради такива скромни и съвестни мъже като него още я има нашата България. Години наред Халваджийски е работил пък в мирно време като председател на трудово-производителната кооперация в Самоков.
В поздравителен адрес на Софийския областен съвет на Съюза на ветераните, огласен на тържеството от о. з. полк. Георги Димитров, бе изтъкнато: “В този удивителен миг, когато зад вас са подредени 90 кехлибарени мъниста от броеницата на живота, когато сте стигнали поредния връх от изпълняваната от вас обществено полезна дейност, ви пожелаваме духовно и физическо здраве, бодрост и дълголетие.”
Юбилярите получиха подаръци от Руския клуб и от съкварталци. Стихове пък им посветиха Димчо Петров и Пенка Пенчева. “Достойни мъже с велик девиз – ясен и точен: побеждаваме или умираме!”, прозвуча в едно от стихотворенията. Всички пожелаха на ветераните със своя дух и огън да палят младите, защото страната ни има нужда от истински патриоти.

Димитрина Божилова

Leave a Reply