Новини, Читателски

Човек и добре да живее, умира. И тогава…

Идват моменти, когато всеки от нас напуска белия свят, както се казва…
Неотдавна бях на погребението на роднина, който след много дълго и мъчително боледуване почина за свое и на близките му облекчение. Може би не бива така да се говори, но за жалост това звучи правдоподобно.
В дъжд и студ, в пек и приятен слънчев ден се извършват погребения. Просто неизбежно е… Мисълта ми в случая е за гробарите, с които говорих, след като се разотидоха хората, търпеливо изчакали края на ритуала. Това, което ми казаха в отговор на моите въпроси, ме ужаси. Били само двама, млади цигани, сравнително слаботелесни. Понякога се налагало не по един, а по три гроба да изкопаят на ръка на ден. Земекопна машина няма, а може би не е и възможно точно там да бъде използвана. Кой знае?!…
Нима никой не се замисля и не се поставя поне за миг на мястото на тези хора. Вярно е, че всички живеем с проблемите си в тези тежки смутни времена, обаче изобщо ли не е възможно да се обърне поне малко внимание на тези хора от страна на работодателите им било чрез увеличение на броя им или с помощта на техника? Тези хора имат нужда от някакъв стимул и съчувствие.

Мария Главева
P. s. Отбелязвам само, че момчетата-гробари не се оплакаха по понятни причини…

Leave a Reply