Новини, Политика, Статии, коментари

Човечността надделя, не сме се делили по партии

Ден след парламентарния вот на 12 май се обърнахме с въпроси към участници в секционни избирателни комисии /СИК/:
. С какво очакване започнахте работа в комисията?
. Имахте ли някакви страхове, съмнения?
. Какви трудности срещнахте, как ги преодоляхте?
. Сработихте ли се с другите членове на комисията?
. Ако сте пътували за София, имаше ли нещо, което да ви разделя като представители на отделни партии?
. От опита, който придобихте, какъв извод бихте направили за организацията на работа в комисията с оглед на бъдещата дейност?
. Как мислите – ще променят ли нещо изборите в нашия град и в страната?

Ето и отговорите.
Светла Недкова, председател на комисия:
– Не, нямах никакви притеснения, тъй като се бях запознала подробно с методическите указания. Те бяха описани ясно и точно и улесниха не само мен, но и цялата ни 9-членна комисия. Помогна ми и опитът, който имам като председател на комисии по време на предишни кампании.
Да си кажа откровено, при нас нямахме стресови ситуации. Всичко мина гладко и спокойно. В края на изборния ден членовете на комисията, както и застъпниците и наблюдателите в нашата секция, си благодарихме взаимно за сътрудничеството.
Комисията ни наброяваше 9 души от различни партии. Това обаче не ни раздели, хората бяха добронамерени, толерантни един към друг. Няма да излъжа, ако споделя, че служебните задължения дори се преляха в приятелство помежду ни. Даже във вторник – деня след нашето завръщане от София, колежка от комисията бе набрала коприва и ми донесе и на мен…
Отнасяхме се един към друг като към колеги и хора, които трябва да свършат ангажимента, който са поели. Нямаше вътрешни дрязги, никой не парадираше със своите политически убеждения.
Организацията бе на високо ниво. Свършихме си задачите като професионалисти, без да се делим по партийна линия.
Ще има в бъдеще промяна, ако се сформира правителство и то започне да работи конструктивно. Аз съм оптимист по природа и вярвам в това. Надявам се да не се стигне до нови стачки и протести, което няма да е в полза на народа.

Янко Сираков, секретар на комисия:
– Очакванията ми бяха за висока активност и те се оправдаха. В списъците имаше имена на починали, на хора, заминали извън страната, така че реалната активност според мен е по-висока.
Нямах притеснения за работата, защото в тази комисия съм за втори път, познаваме се. Хората бяха опитни, участвали в комисии, и трудности нямаше. Единствено проблем имахме с ксерокса, защото свърши тонерът, но от съседната комисия ни обслужиха.
Право да ви кажа, не разбрах в комисията кой какъв беше, в смисъл на коя партия е представител. Това не ни интересуваше. Бяхме 9 човека и работихме като екип, като колеги. При нас разделение нямаше. Ако се бяхме разделили, нямаше как да свършим работата. Разделението е между политиците и това трябва да разберат тези, които са от политическия елит.
Проблемите ни дойдоха в София, при предаването на материалите. Бях много разочарован. Изключително слаба организация! Всички даже бяхме категорични, че заради това повече няма да участваме в комисии. Какъв беше смисълът да мъкнем чувалите, като резултатите бяха вече в РИК /б. р. Районната избирателна комисия/!?…
При съвременния начин на живот, при тези електронни системи недопустимо е да се правят Бай Ганьовски избори. Трябва да се направи категорично промяна на изборния кодекс. Да преминем към електронно гласуване, както в Естония например. По този начин ще се спестят пари, ще се вдигне и активността. Най-вече – по-масово ще гласуват младите. Няма какво да се лъжем – сега като че ли гласуваха повече твърдите ядра на отделните партии и затова се получиха тези резултати.
Изборите могат да променят нещата към по-добро само ако се промени мисленето на хората. Но специално тези избори ни връщат назад, особено като организация. Политиците пак ни настройваха и ни разделяха на две – комунисти и антикомунисти. В коя друга страна се говори в момента така!? Май не сме мръднали през тези повече от 20 години след промените…
А ние, хората „долу”, си се разбираме. В София през нощта, а и сега, след завръщането, говорих с доста хора, гласували за различни партии. Всички признаваха, че са гласували така от страх да не си загубят работата. Защото после какво им остава?…
Реално за мен е хората пак да излязат на улицата. Ще има нови избори, ако не се промени мисленето не само на нас, но и на политиците. Нека мислим реално.

Атанаска Христова, председател на комисия:
– Очаквах да има хора, на които да не им е за пръв път на избори да работят в комисия, за да разчитам на тях, всички да се сработим и да свършим работата, за която сме там.
Имах съмнения, че няма да мога да се справя с работата, която ми предстоеше. Страхувах се, че с някого от комисията няма да се сработя. Имах притеснения да не срещна трудности и от страна на гласуващите.
Кратко бе времето, с което разполагах, за запознаване с методическите материали. Помогнах си с много четене и с помощта на някои членове на комисията.
Като се има предвид, че се виждахме за пръв път, мога да кажа, че се сработихме добре, макар една част от членовете да не проявяваха интерес към каквото и да е.
Все пак на всички гледах като на колеги. Всички бяхме там с една цел – да се свърши работа.
Това, че сме представители на различни партии, не ни разделяше – нито тук, нито в София.
За в бъдеще обаче ще се замисля дали да се захвана с работа от такова естество. Ако се захвана, бих предпочела друг състав на комисията.
Мисля, че и след изборите нещата ще си останат по старому или даже ще стане по-зле.

Разговорите осъществиха:
Делян Василев
Надка Вардарова

Leave a Reply