Култура, Новини

Чудни два часа с ансамбъл „Филип Кутев”

Годината е 1951-а. Ражда се един ансамбъл, който години наред ще прославя България по цял свят със своите песни, музика и танци. Това е рожбата на Филип Кутев, основал този уникален колектив, част от културата на българите. Филип Кутев е създал и много песни, които се изпълняват не само от други наши, но и от чужди състави.
Концертът на „Филип Кутев” в читалище-паметник „Отец Паисий” на 1 октомври – в самия ден на песента и поезията, започна с песни на основателя – „Месечинко ле” и „Дай си, Васе, ръчицата”.
За да събере певци, инструменталисти и танцьори, Филип Кутев е обикалял цяла България, стигал е и до най-затънтеното село, но е успял да създаде наистина невероятен ансамбъл от изпълнители, за които песента, танците и музиката са и работа, и удоволствие. Едни от първите са незабравимите Вълкана Стоянова и Колю Ганчев.
Сега Нина Арнаудова – тракийска певица с приз от празника „С песните на Вълкана Стоянова”, изпълнява песните на прочутата майсторка. Гайдарят Костадин Атанасов от Хаджидимово е лауреат на световни конкурси и има самостоятелен албум. Интересна бе песента „Малка мома” от Родопския край, която се е пяла първо солово, а после става хорова. Когато я чули в чужбина, много я харесали и така песента за гълъбовите очи и соколовите крилца на момата прозвучала и в холивудски филм.
Публиката чу и „Мето лаже мома” – песента, изпълнена за радиото от първия състав на ансамбъла под името „Бистришката четворка”. За учителя – беден, но с богата душа, прозвуча песента от Пиринския край „Кате, Кате”.
Родните песни трябва да се изучават в училище, защото те са неоценимо богатство. Това потвърдиха и красивите жени от певческия състав, които вложиха в изпълненията си прекрасни гласове и много емоция. Силно беше и инструменталното изпълнение на соло гъдулки от Виолета Петкова и диригента на оркестъра Георги Андреев, „проследили” пътя на аргонавтите за намиране на Златното руно.
Танците пък направо грабваха сърцата и много от зрителите неволно потропваха с крака заедно с тактовете на плавното и тежко хоро на каракачаните, които съпровождат стадата, поели от север на юг – към Гърция и обратно. Звучаха красиво и чановете, а всички в залата мислено пътуваха с тях. Показан бе и малко познат танц, характерен за ахряните от Чеч – район по долината на Места, където се прегръщат Пирин и Родопите.
Развихриха се и шопите със сюита, която те кара да се гордееш, че си българин. Уникални костюми, красива музика и талантливи изпълнители видяхме в хорото „Чичовото” от Северозапада. За песента „Чичовите конье” диригентът на хора Георги Генов, който се представи прекрасно и като водещ, сподели, за гордост на самоковци, че я получил от белчинките Марийка и Анка Балабанови.
Присъстващите бяха зарадвани и с песните на Йовчо Караиванов, и с вечната „Дилмано, Дилберо” на Иван Кавалджиев.
Около два часа продължи това чудесно пътешествие из фолклорния свят на българите, а на хората в залата се искаше то да не свършва. Защото в този ансамбъл са се събрали даровити и душевно богати, истински българи, раздаващи с пълни шепи от животворния извор чудесата на родния фолклор.

Димитрина Божилова

Leave a Reply