История, Култура, Новини

Чудодейните пътувания на мощите на Св. Петка и нейното място в Белчин

Още в зората на ранното християнство съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и църквите, където се намират, стават предпочитани места за поклонение.
Св. Параскева /Петка/ е особено обичана и почитана светица в много църкви в целия православен свят.
Преподобната Параскева /Петка/ Епиватска Българска живяла през XI в. Тя била родом от Епиват (Тракия, близо до Константинопол), родителите й били българи. Преподобната просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят “своя” и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините /след 1204 г./, мощите на преподобната Петка са пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.
В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. под властта на турците. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство на Иван Страцимир. Когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата са пренесени в Цариград в 1521 г.
Молдовският княз от български произход Василий Лупу изпраща на патриаршията значителна сума, с която са изплатени данъците й, налагани от турската власт. На 13 юни 1641 г. князът пренася мощите на св. Петка в новопостроения храм “Св. Три светители” в Яш. По-късно мощите са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Ден преди националния празник на независимостта – 22 септември 2011 г., една нова икона „пропътува” поклонническия път до гр. Яш. Иконата е лично дарение от Симеон Пешов, ктитор на църквата „Св. Петка” в Белчин. Предвожданата от г-н Пешов делегация с представители на фондация „Възраждане на Белчин”, свещ. Любомир Годиняков и черковни настоятели се поклони пред нетленните мощи на Преподобната св. Петка.
Там, във великолепната Митрополитска катедрала в центъра на града, иконата “пренощува”, поставена до позлатения саркофаг на светицата. На сутринта бе извършено тържествено богослужение и освещаване на целувателната икона. Службата бе отслужена от яшкия прист /епископ/, като в нея се включиха стотиците ежедневни поклонници в храма. С процесия иконата бе изведена от олтара и пое обратно по дългия си път към Белчин.
Чудодейните странствания на мощите не свършват в Яш. През тази година проучванията за историята на мощите на св. Петка се задълбочиха и се откри нова страница в историята й, закътана далеч в миналото, около времето на цар Иван Страцимир и преди предаването й на сърбите. Ревностни християни запазили частици от нетленните мощи и те се съхранявали във видинската Света митрополия, откъдето с благословията на Негово светейшество Максим, патриарх български, и видинския митрополит Дометиан тази светиня бе разделена на две и бяха дарени мощи за иконата на св. Петка в Белчин.
Благочестно да възпеем преподобната наша майка св. Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедстващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.
Нека тези нейни чудеса помагат и на всички нас – православните български християни!

Веселин Хаджиангелов

Leave a Reply