Шишмановци от близо и далеч си дадоха среща край манастира

Снимка: архив

Стотици жители на някогашното село Шишманово /останало под водите на яз. „Искър” през 50-те години на миналия век/ и техни потомци се събраха отново заедно край Шишмановския манастир на 27 август за традиционния събор в последната неделя на месеца.
Голямата зелена морава край реставрираната черква „Успение Богородично” потъмня от хора, дошли специално за събора от цялата страна – известно е, че големи групи жители от останалите под вода села Шишманово, Калково и Горни Пасарел от някогашната Самоковска околия са се преселили главно в Самоков, Ихтиман и около София, но и в други градове и села, включително в далечните Търговище и Сунгурларе.
Тукашният достолепен храм пък чества през това лято юбилей, тъй като извисява снага на това място вече цели 90 години /осветен е през далечната 1927 г./. Край него пък са издигнати паметници на загинал руски воин при Освобождението, както и на шишмановци, дали живота си във войните за обединение и свобода на родината.
Протоиерей Михаил Колев, архиерейски наместник в Самоков и председател на църковното настоятелство, отслужи тържествена литургия сутринта в неделя и освети курбана. Вкусното ритуално ястие бе приготвено за трета поредна година от майсторските ръце на готвачките Цветанка Лазарова и Йорданка Георгиева от съседното село Шипочан.
Последва всеобщо веселие, тон за което дадоха музиканти от Ихтиман и Костенец. Удобните беседки бяха моментално заети от празнуващите, а пропусналите тази възможност не съжаляваха, тъй като се настаниха под дебелите сенки на околната прохладна букова гора. Съборяните пък, които заеха места в най-горната част на поляната, можаха и да се полюбуват на изключителни гледки към язовира и отсрещната Плана планина. Всички се разхладиха с бистра и студена вода от близкото аязмо. Мнозина предпочетоха да използват чешмите, за да изстудят своята „огнена вода”, а и безалкохолно, плодове, зеленчуци.
Забелязваха се и палатки, чиито обитатели бяха дошли ден-два по-рано, за да се очистят сякаш от напрегнатото всекидневие и да се уединят в чудната манастирска атмосфера.
Домакините не спират да подновяват и поддържат целия комплекс, до който води черен, но сравнително равен и удобен път, укрепен професионално в неговия край. Красивата местност и създадените удобства пък не спират да привличат ентусиасти, за което свидетелства и информацията от посетители, които казаха за „Приятел”, че тук често идват компании – главно младежи, но и възрастни – с повод и без повод, за ден, за два… Хората искат да изразят почитта си към православието, което ни учи на добро, както и просто да се отпуснат, да прочистят мислите си, да усетят магията, сътворена тук по равно от природа и човешка ръка.

Делян Василев

Снимка: архив

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*