Новини, Статии, коментари, Шарен свят

Шопинг терапия или… клуб за интелектуалки?

Имало едно време, когато… на мнозина им беше някак неудобно да влязат в магазин за втора употреба. Някои дори зърваха ли познат човек през прозореца, моментално обръщаха лице – да не ги познаят, да не се изложат. Не че няма още такива. Но вече пазаруването в такива магазини все повече се превръща едва ли не в шопинг терапия. Тук човек се чувства като в пазарен ден – разглежда дрехи и хора, споделя, а понякога с честото влизане завързва и добри познанства…
Да видим какво ще чуем и разберем в един подобен магазин:

Продавачката още от входа ни приветства по име. Вътре – познати, колкото щеш. След кимването и махането на ръка към тези в отдалечения ъгъл, разговорът с близкостоящите тръгва съвсем непринудено…
– О-хо, пак се засичаме днес. И пак в подобен магазин…
– Защо не. Аз съм твърдо за дрехите втора употреба. Нито ми е унижение, нито нещо друго ме притеснява. Да ти кажа, редовно пазарувам дрехи за мен, за мъжа и децата.
– Как няма да купуваме от тук!? Та дрехите са няколко пъти по-качествени от турските и най-вече от китайските, с които е залят пазарът…
– Имам дрехи на „Версаче” и други супер скъпи и качествени, ама примерно покривките за маса са ми от магазин за втора употреба, както и спално бельо имам от там, хавлиени кърпи и други. Имам и дрехи за вкъщи…
– Аз по принцип предимно от такива магазини си купувам дрехите, защото никак не ми е приятно да видя срещу мен 5-6 човека, притежаващи същата блуза като моята… някак си е малко тъпо. Пък и в тези магазини можеш да откриеш страхотни неща! А какви хора съм виждала да се ровят там – бедна ви е фантазията – в смисъл такива, които изглеждат супер тежкари! Така, че е хубаво да има подобни магазини. С една приятелка се шегуваме, че една голяма част от дрехите ми са от “бутик”…
– Ако ме питаш, не съм им голяма почитателка, но преди дни случайно минах покрай един магазин и направих истински удар – купих страхотно сако за мъжа ми за смешни пари…
– Аз пък си пазарувам в такива магазини, защото намирам неща за моя вкус и размер, тъй като в другите магазини дрехите са правени за анорексички. Имам си някакъв свой стил, различен от масово наложената мода. В такива магазини съм виждала и хора, за които по никакъв начин не можеш да предположиш, че пазаруват от там. Специално аз съм намирала доста запазени неща, някои с етикетите дори…
– Така е. Може работата ми да е еди каква си и хората да ме мислят за “голяма работа”, ама и аз съм човек и преди всичко търся качествени неща да купувам, затова често съм тук. Пък и работата не ме прави различна, обикновена и нормална жена съм си…
– Няма нищо лошо нито в купуването на дрехи втора употреба, нито в наемането на вещи. Лично аз съм влизала доста пъти в магазини втора употреба и съм си купувала дрехи от там, макар и рядко (но не заради друго, а защото просто не съм си харесвала). Има случаи, когато се намират доста качествени дрехи. А смея да твърдя, че заплатата ми е някъде около средното ниво за София примерно. т. е. не съм бедняк и не ми е проблем да си купувам чисто нови дрехи. Но защо да дам например 80 лв. за една тузарска рокля, докато от тук мога да си намеря за десетина лева, а с останалите пари да взема нещо по-необходимо…
– Ако сте в Германия, например, и видите как купуват германките, няма да се чудите защо има толкова дрехи с етикети, не обличани нито веднъж, по нашите магазини. Просто дрехите като цяло там са евтини, дори когато са на редовни цени. Когато пък ги намаляват в края на всеки сезон, стигат почти цените на дрехите втора употреба в България. Тогава там е редовна гледка на касата да видиш жени с 4-5 блузи, поли, панталони във всички възможни цветове, които я ще облекат по веднъж, я не. После по реда си… идват при нас, в нашите магазини „Секънд хенд”.
– Аз уча маркетинг и специално сме говорили за такъв вид магазини. И то не само за дрехи, а и за коли, техника и т. н. Наистина много хора едва ли не се срамуват дори да се заглеждат по витрините на подобни магазини. Това всичко е породено от глупави предразсъдъци и от това, че много от нас плащат “данък обществено мнение”. Но има и друго нещо – самото име “Втора употреба” или “употребявани” звучи доста неприятно. Доколкото ми е известно, много специалисти са умували как да повдигнат реномето на подобни магазини, но точно въпросните неприятни думи пречат.
– Какво като са втора употреба дрехите?! Тук те са няколко пъти по-качествени от скъпарските магазини в моловете и т. н., а и няколко пъти по-евтини…
– От малка износвам дрехи на сестрите ми, на кого ли не… Каква е разликата дали техните или чужди? Много ме кефи, че като видя дреха със съответния размер, тя винаги ми става и не губя време в преобличания, като в редовните магазини.
– Според мен е същото – както едно дете износва дрехи, и втората употреба е така… Аз например на моята, малката, съм й раздала всички уникални дрешки – нейните поне бяха скъпи, ама сега ела да видиш как ги носят още няколко деца, като заръката ми е евентуално и още едно дете да ги носи.
х х х
– Не се ли притеснявате да купувате такива дрехи?
– Че какво толкова срамно има в това? То тогава и продавачките трябва да ги е срам, че работят в такива магазини. Това са абсолютни глупости! Има хора комплексари – да, тях ги е срам, но няма нищо срамно в това… Там понякога могат да се намерят по хубави неща, отколкото в редовен магазин, и то на много добри цени.
– Да, но казват, че дрехите попиват енергията от човека, който ги е носил преди. Това може да е бил човек с отрицателна енергия, която се смесва с енергията на сегашния притежател… Или ако е боледувал от нещо, чрез дрехата то може да се пренесе кърху новия собственик?
– Да, бе, да!… Това поверие е повече разпространено на Запад. При нас, в България, доколкото знам, раздават дрехите дори и на починали – защо да се горят или изхвърлят, като може да помогнеш с нещо на нуждаещ се.

Жена в магазина ме убеждава, че и ако има нещо истина в поверието, достатъчно е да изпереш носените вече чужди дрехи няколко пъти. Друга посетителка дори препоръчва в солена вода да се изпират. Така ще се премахне и миризмата от дезифектанта, с който задължително се обработват тези дрехи. Трета допълва, че като се носи с добра мисъл за ближния, няма как да ти повлияе дрехата…

Надка Вардарова

Разказът на продавачките:
Ето пък какво споделиха няколко продавачки, на две от които магазините им са един до друг:

– При нас редовно влизат хора както с малки финансови възможности, така и по-богати. Повечето са жени, по-рядко – мъже, но пък имам и такъв сручай – мъжът на една позната идва редовно, докато тя не е стъпила.
Не напразно ни наричат „Клуб на интелектуалците”. При нас тези, които влизат, са добре облечени. Клиентки са ни обикновено учителки, служителки от Общината, от банките, от болницата. Идването им при нас им стана нещо като шопинг терапия. Откраднатите минути от почивката използват да се разтоварят, като оглеждат дрехи, мерят, разговарят помежду си, споделят едно друго… Станахме едва ли не като при фризьорките: при нас може да се научат много неща. Развличат се жените с пазаруването, идват заради удоволствието да си създадат някаква радост, тръпка. Учителките след училище задължително минават през нас – да се поразтоварят!
Клиентелата ни е от умни жени, с вкус, които са на максимата: безмислен лукс е да даваш излишни пари за скъпи дрехи. По-рядко влизат хора от Седми квартал, те обикновено пазаруват от понеделнишкия пазар или от другите, редовните магазини.
Търсят се вече повече актуални, модерни дрехи – ризи, панталони, рокли, блузки. Търси се много и прежда, както и чаршафи, пердета, кърпи… И то непременно гледат да са от естествени материали – лен, памук, кашмир, вълна, вече и вискоза. Повечето жени задължително първо търсят етикета с указанията за дрехите.
Обикновено се купуват дрехите заради доброто качество. Та при нас са дрехи от известни марки: „Пума”, „Адидас”, „Найк”, “Дизел”, “Долче и Габана”, „Зара”, „Гучи”, „Гант”, „Бос”, „ТераНова”… Дрехите им са направо невероятни. Стига да са запазени и да ти паснат на размера…
Аз предимно доставям дрехи от софийските складове – холандски, швейцарски, по малко италиански…
Някои жени купуват и само заради плата – едни си ги преправят, други вземат дадена материя, за да си ушият нещо съвсем друго. Например тензухът сега е много търсен – за рокли, за поли.
Набавяме и стока за по-едри жени, по-големи номера се търсят вече.
Идват хора от всички възрасти и групи. Даже и дечурлига на по 13-14 години, студентки, та чак до 70-80 годишни жени.
В Самоков подобни магазини има вече на много места, някои дори са един до друг. Няма какво да се сърдим, всеки търси място под слънцето. Трудно е, но животът продължава. Всеки гледа някак да преживее. Лошото е, ако дойде време да не може човек да си купува и от магазините за втора употреба. Едно време като видиш добре облечена жена, знаеш, че е пазарувала от “Кореком”. Сега зърнеш ли такава, става ти ясно, че е била в магазин „Секънд хенд”!

Изследване:
Дрехите втора ръка все по-често намират място в гардероба на българина. Това показват многобройните магазини, отворили врати през последните няколко години. На въпроса: “Ползвате ли дрехи втора употреба?”, повече от 60 % от хората отговарят утвърдително, от които 23,9 % пазаруват редовно. Общо са подадени 801 гласа, от тях 9 % до момента не са си купували дрехи втора ръка, а 29,4 % са против подобен род стоки. Най-много – с 33,6 % са потребителите, които влизат в магазините и пазаруват употребявани стоки, макар и рядко. С най-малък процент – 4,5 % са тези, които ползват дрехите на свои приятели, роднини и познати.
Обобщавайки резултатите, спокойно може да кажем, че дрехите втора употреба са се превърнали наистина в необходимост. Особено сега, когато вземе ли човек заплата или пенсия, първо гледа да плати ток, вода, телефон, наем, с остатъка се изхранва и понякога си доставя удоволствие да се облече с нещо по така, закупено често от подобни магазини.

Според Наредба № 27 от 16 август 2005 г. на Министерството на здравеопазването за дрехи втора употреба се считат употребявани дрехи, годни за по-нататъшна употреба, които след допълнителна обработка могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Те трябва да са здрави, почистени, дезинфекцирани и да са без видими дефекти и петна. Всяка партида, която се продава в търговската мрежа или се предоставя като хуманитарна помощ, се придружава от документ, удостоверяващ, че е извършена дезинфекция, като се посочват методът на обработка и видът на използвания биоциден препарат.
Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от РИОКОЗ /Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве/.

Съветът на Мая Г.
Какво трябва да знаете
В магазините за втора употреба има много, много дрехи. Някои от тях са чисто нови, още с етикета. Голяма част са в отлично състояние, макар и без етикет. Известна част са маркови: Sisley, Motivi, Adidas, Nike, TerraNova и още много. Това обаче не значи, че просто влизате в магазина и си излизате след 5 минути с мечтаната ризка за 3 лв. Ето защо – всичко е единични бройки. Размери няма. Има доста пробване и сваляне, докато намерите хем хубав модел, хем да ви е по мярка. Понякога е по-лесно първо да видите какво ще ви стане и после да видите какво ви харесва.
Марковите може да са малко по-скъпи от останалите. Някои магазини все пак гледат етикетите и леко вдигат цените на марковите дрехи. В някои магазини продават не само на килограм, но и стоки с единични, все пак прилични цени, както е в повечето магазини в Самоков. Цените падат повече, когато в магазина се обяви намаление и промоция, което е често срещана практика, а и по този начин магазините си изчистват залежалата стока.
Понеже трябва много да се мери и оглежда, е добре да има и кой да ви помага при носенето и връщането на дрехите, особено ако има навалица и пробните постоянно са заети.
Търсенето отнема време, точно както всяко друго пазаруване. Търсене, мерене, теглене (ако са на килограм), справка за цената – отделете си достатъчно време.

Съветът на Виктория М.
Как да изберем дрехи втора употреба
В second hand магазините има някои много, ама много хубави дрехи на просто смешни цени. Повечето дрехи са в наистина отлично състояние. И все пак винаги може да попаднете на нещо дефектно. Ето какво ще ви помогне:
Проверете всички ципове и копчета – на място ли са, затварят ли се добре, здрави ли са, еднакви ли са. Те са и показател за това колко запазена е дрехата.
Огледайте ръбовете и шевовете. Ръбовете трябва да са здрави и правилни. Ако видите двоен ръб на панталон например не го взимайте, трудно се оправя. Такава дреха или е захабена, или не е от хубав плат. Проверете и шевовете. Случвало се е продавач да обяснява: “Е, един шев тука… иначе е много качествена”. Да бе, да. Още не съм виждала качествена дреха с лоши шевове, независимо нова или втора ръка.
Вижте се извън пробната. Някои магазини имат пробни с изкуствена светлина и стари огледала – така е доста трудно да забележите дефектите. Едно от якетата имаше избеляла драскотина, обаче я видях чак у нас. Не е фатално, но само защото якето струваше 3 лв. и драскотината не е голяма.
Не казвайте с лека ръка “Това се оправя”. Изкушавала съм се да купя дреха с някакъв лек недостатък, примерно много дълги крачоли или малко по-широка в кръста, с идеята “Това се оправя – ще я дам на шивач”. Е да, ама ако трябва да дадете още 10-15 лв. за поправка, плюс да изхабите време и нерви, то не си струва.
Не се изкушавайте. Когато всичко е толкова евтино е много лесно да забравите за какво точно сте влезли и да вземете един куп допълнителни неща, просто защото са “много на сметка!”. Това се оказва трудно, защото тук дрехите не се задържат много – ако оставите за друг път, вероятно няма да намерите същото нещо. Да не говорим колко е лесно към поличката за 2 лв. да си харесате едно шалче за 0.50 лв. и една чантичка за 2 лв. и едно сакенце за 2 лв. и… и така до безкрай.

Случка:
Обичам да си купувам маркови дрехи. Имах един такъв случай, направо… Бях си взела блузка от такъв магазин. Като я облякох, колежка – млада, хубава, ме пита каква е. Аз й казвам: „Тази е „Зара”. След ден-два обличам друга. Тя пак я оглежда и пита същото. Казвам й: „Тази е „Гучи”. И така на няколко пъти. Ама случи се, че си купих някаква ризка от понеделнишкия пазар. Колежката хубаво ме огледа, попипа я и пак попита. И аз какво – казвам й: „Тази е „Куча марка”. Тя повдига осъдително вежди: „Не можа ли да я кръстиш с по-хубаво име?!” Аз онемях.

Leave a Reply