Ще вдъхнем ли нов живот на Шишманово кале и Шишманов връх?

В проектобюджета на Общината за 2019 г. се предвижда не малка сума – близо 25 хил. лв., за изработването на проект за реставрация на късноантичната крепост Шишманово кале, намираща се на няколко километра южно от Самоков и Доспей. Искрено се надявам след време това сакрално място да дочака по-добри времена, каквито заслужава. А до тогава може да се направи една сравнително лесна стъпка към популяризирането на Шишманово кале и съседния Шишманов връх.
Тази есен ученици от ПТГ „Никола Вапцаров” изградиха система за осветяване на кръста, издигнат през 2002 г. в памет на цар Иван Шишман и по повод на 610-годишнината от неговата гибел. По ирония на съдбата само седмица по-рано посетих този обект, признавам, за първи път през живота си. Веднага обаче той привлече вниманието ми и внезапното ми решение да се разходя в този район се оправда напълно.


Не Шишманово кале обаче бе крайната ми цел, а именно Шишманов връх. За щастие се оказа, че мой познат е катерил върха наскоро и ме упъти как да стигна до него. В началото се поема право по улея над съборната раннохристиянска черква сред сенчеста букова гора. Постепенно растителността се сменя към иглолистна, за да премине изцяло в подобен вид по билото.
Там някъде пътеката се губя, но си внушавам, че вървя по стъпките на моя познат и така, в неведение, но и с вяра в добрия развой, стигам до коларски път. Той минава през своеобразен дървесен тунел на – по всичко личи – засадени организирано борчета. Малко след това се излиза на открита обзорна поляна, откъдето се открива прекрасна гледка към първенеца на Балканите Мусала и околните високи и впечатляващи върхове на Рила.
Шишманов връх пък се извисява вляво /на изток/ на поляната и оттук, макар да липсва обозначение, почти няма как човек да се изгуби. Коларският път продължава почти до подножието на върха и свършва при едно грозно сечище. Самият връх също е опустошен и оголената вследствие на сечта /законна или не/ полянка представлява не особено лицеприятна гледка – навсякъде са разпръснати дървета и клони, избуяли са високи треви. Явно става дума за иманярски набези, а не толкова за добив на дърва за отопление.
Гледката все пак е в състояние да компенсира или поне за момент да остави на заден план опоскания връх. Дори в случая смятам, че дървосекачите донякъде, без да подозират, може и да са направили услуга на туристите, тъй като вече нищо не пречи на погледа на планинаря към околните природни дадености. Погледът се спира на долината на река Черни Искър, на последните къщи на Бели Искър в посока Боровец…


Стигането до върха ми отне около час-час и половина при нормално темпо на ходене. Слизането бе още по-скоростно, тъй като поех право надолу по югоизточния стръмен склон на планината. Така – на прибежки в шумата и с подпиране от дърво на дърво, след половин час се оказах южно от река Черни Искър, край пътя за Мальовица.
На спокойствие вече имах възможността да се насладя и на красивата арка под моста, преди разклона за Бели Искър и Говедарци. Достигането до автомобила се оказа не особено приятно, тъй като се върви по самото шосе, а пътят, както се знае, не е особено широк и освен това е доста натоварен. Малко след това кривнах вляво от шосето и пътьом понапълних и една торбичка с шипки.
Реших да се възползвам от макар и намаляващата слънчева светлина и да се полюбувам от Шишманово кале на налазващата Самоковското поле следобедна сянка.
Така осъзнавам и колко важно стратегическо място е заемала крепостта в миналото. Тя заедно с отстрещната /на изток/ местност Пашаница оформят естествената порта на т. нар. Дервишов /Шишманов/ проход, където в миналото са се пресичали пътищата от Филипопол /Пловдив/ към Пауталия /Кюстендил/ и от Сердика /София/ към Македония.
Та мисълта ми, или по-скоро – предложението ми, е да бъде оформена пътека със съответните указателни табели и, евентуално, с места за отдих от крепостта към върха. Това би повишило интереса на местната общност, а и на гости на града и района ни към местността и би осигурило по-лесен достъп до това историческо място.
Четох интервю на ръководителя на археологическите разкопки тук и настоящ директор на Историческия музей Веселин Хаджиангелов, в което той изтъква, че обектът се нуждае от по-голяма реклама. А каква по-добра реклама от предаваното от уста на уста, от написаното в медии и блогове?
Това би бил един лесен начин, по който може да бъде популяризиран археологическият обект и да бъде запазена историческата памет на самоковци. Нека не забравяме преданието, че именно тук е бил убит последният владетел на Търновското царство цар Иван Шишман. Преданието гласи, че главата му е отсечена на хълма, след което се претърколила седем пъти и така се появили седем извори, наречени Цареви кладенци. Някои и сега помнят, че докато съществуваше училището в Бели Искър, на всеки Димитровден учениците са поднасяли цветя на паметната плоча, която впоследствие обаче е изчезнала.
Да, историците твърдят, че е по-вероятно тук да е загинал в бой с турците в 1388 г. братът на цар Иван Шишман – Иван Асен V Шишман. Има обаче и едно сигурно твърдение – че Шишманово кале е средновековният Самоков – значим български град от периода на 12-14 век. И ние, като негови горди наследници, е редно да се грижим и да пазим културно-историческото си наследство и да го популяризираме сред българи и чужденци.

Делян Василев
Снимки: авторът

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*