Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Ще остана в България

Какво толкова всички българи не й харесват на нашата родина? Тя е най-красивата, най-необикновената и различната и предлага неповторими изживявания, които /с уговорката че не се заричам на 100 процента/ не бих заменила за спокойствието на Запада или хармонията на Изтока. На пръв поглед може родината ни да е неуредена и хаотична, но това е само привидно. Всъщност в България всичко има своя скрит смисъл. И макар да е трудно забележимо, по-проницателните /а понякога и лудите/ усещат колко сме значими за света. И американците, и западните европейци, и братята славяни със сигурност ни завиждат за таланта, потенциала, борбеността ни и новаторските идеи.
Благодарение на нас, българите, американската филмова индустрия процъфтява. Даваме на сценаристите безброй идеи за нови безсмислени филми. Това е държавата на екшъните – винаги някой някого подслушва, наяве излизат „разтърсващи” разкрития за отношенията между фигури от висшите ешелони на властта, по централни булеварди на големи градове публично са разстрелвани наркобосове, обикновените хора също не пропускат своя шанс да се включат в новините. Толкова е вълнуващо да наблюдаваш всички тези събития и да знаеш, че това се случва около теб. Странно защо българските творци на кино не черпят вдъхновение от такива източници – вероятно или са пренаситени с такива емоции и търсят нещо по-задълбочено, или са глупаци, които не знаят как да печелят пари. Тук не само гледаш екшъна, а ти си в него /независимо дали искаш/. Живеем на ръба, какъв по-голям късмет от това?
Е, как какъв? Това, че се развиваме в най-културната и толерантна към всичко и всички страна на света, която умело лавира между различните стилове и течения в изкуството и успешно съчетава естетиката с бита, приятното и красивото с полезното и дава невероятна творческа свобода на всеки един индивид. Къде другаде, освен в България, човек би могъл в резултат на внезапно вдъхновение да изхвърли боклука си през прозореца на колата или на апартамента си и да остане напълно необезпокояван от който и да било държавен орган? В нашата свободна страна всеки може да прави това, което го кара да се чувства добре – да отделя физиологични секрети, смело плюейки ги на улицата, да хвърля фасовете си където намери за добре, да изпълнява гражданските си задължения тогава и само тогава, когато истински му се занимава с тях. Това е демокрация! Тук сме наистина свободни, за разлика от хората от други нации, които претендират, че имат неограничени възможности, а не могат дори да се напият като хората и да се развикат на улицата, без да ги арестуват.
А красотата, тя цари във всеки български дом. Неповторимо е съчетанието на декоративни цветя и сушени чушки или плитки с чесън по фасадата, по което може да бъде разпозната всяка изконно българска съвременна сграда. Такива естети сме ние! Ненадминато удоволствие е разходката из някой български град. Особено ако човек има честта да се запознае и с навиците и местонахождението на една по-специфична част от населението, много практична в ежедневието си. Тази общност е истински загрижена за екологичното опазване на планетата ни и затова се придвижва главно с автентични конски сили, а зданията, населявани от нея, са находчиво приспособени, освен като домове за живеене, да служат и като бараки, обори и всичко друго, за което биха могли да бъдат от полза.
Най-хубавото на България са необятните възможности за развитие. Младите хора не само имат равни шансове да се изкачат по стълбицата на успеха. По-специфичното е, че страната ни е загрижена за нас дотолкова, че непрекъснато (от самото начало на живота ни до същинския му край) следи всеки неин гражданин да калява духа си, без да се отпуска нито за секунда. Тя най-добронамерено, чрез своите отзивчиви изпълнители на мисии – държавните служители /от чиновника, та чак до президента/, ни изправя всекидневно пред най-различни казуси и житейски проблеми, за да се научим да се справяме и да оцеляваме във всякакви ситуации. На останалите народи им се налага да отидат на някой див необитаем остров, за да усетят тръпката от несигурния живот, докато за много от нас, българите, родината ни е един неподправен реален Survivor.
А младежите, като навсякъде, могат да постигнат всичко, стига да имат качества за това. Разбира се, трябва да се спазва определена йерархия – най-способни са синовете и зетьовете на шефа, после племенници, след това далечни братовчеди и накрая обикновените служители.
Ще остана в България. Че нали ние, българите, сме най-добрите във всичко. Тук ще съм най-свободна и щастлива, но и здравомислеща и силна. Иначе ми се иска да обиколя света, стига като чуят чужденците, че съм от България, да не се сещат за онзи българин, който вчера си е хвърлил пред тях боклука на улицата или за този, който миналия месец ги е обрал.

Станислава Драганова

Leave a Reply