Новини, Статии, коментари, Туризъм, Шарен свят

Ще чуем ли тъжния плач на Лаго?

Миналата неделя група планинари решихме да се разходим до Бели Искър през Лаго. Чудното време сякаш ни омая още от сутринта, а природните красоти по пътя ни оставиха без дъх. Гледката е особено впечатляваща от малката скала встрани от шосето за селата от Искровете, срещу Цар Иван Шишман. Ред побелели рилски върхове ни се откриха и ни „помахаха” в далечината, а наблизо – от другата страна на пътя, разноцветните корони на дърветата наподобяваха гамата на родопско одеяло.
За съжаление обаче природната магия е нарушена от тих горски плач. Стотици дървета лежат на студената земя, сякаш покосени в ожесточена битка. Корените както на широколистни, така и на много иглолистни дървета не са издържали на напора на падналия в края на октомври тежък сняг, който причини големи беди и тревоги в цялата община. В неравната битка са паднали буквално стотици дървета, които препречват пътеката от двете страни на Искъра, а на места приличат на специално поставени препятствия за хърделисти /участниците в бягане с препятствия/… Често се виждат кръстосани корони на млади и по-дебели борове. Високите стволове с прекършените им и паднали корони навяват тъжни мисли у преминаващите наблизо хора. Гледката е особено неприятна от западната страна на реката…
Крайградският парк се е превърнал в любимо място за разходки на самоковци, вдъхва приятно настроение и емоции, подходящ е за хора на всякаква възраст и е, дето се казва, на една ръка разстояние. Ентусиасти
са изградили и две-три къщички в парка.
Самоковци се възползваме от плюсовете, които предлага Лаго, от десетилетия насам. Сега обаче е наш ред да помогнем на гората. Може би голямата тежест за почистването на Лаго трябва да изнесат Общинското лесничейство и Държавното горско стопанство.
Имам обаче и едно предложение към отговорните институции. Публична тайна е, че десетки наши съграждани ходят до крайградските гори и осакатяват борчетата, като секат парчета борина /”живо месо”/ от тях. Борината, както е известно, е лесно запалима и помага много при разпалването на печки за отопление на домовете. Предполагам, че е възможно от падналите дървета да се извлече голямо количество борина, която горските стопанства да продават /дори и на символични цени/ на желаещите. Още повече, че времето сега отново е благоприятно за работа. Хем вълкът сит, хем агнето цяло…
Сигурно ще се наложи пролетта да се извърши в този район и залесяване.
Искрено се надявам, че ще бъдат взети спешни мерки за „лечение” на Лаго, защото този парк е свързан тясно с историята и днешния живот на Самоков. Нещо повече – Лаго е в душата на всеки истински самоковец!

Делян Василев

Leave a Reply