Снимки: авторът
Когато великите „Бийтълс” са изпели своите „Ягодови полета завинаги”, сигурно са сънували тучното Долнобанско поле в подножието на Рила. Тук, между Костенец и Боровец, се намира 
райското кътче, където „мъничко, червеничко и царя от пътя отбива”. Е, царят все още не е идвал при нас, признават местните хора. В това кризисно време на безработица и безпаричие с отрудените си ръце те галят 
кехлибарения плод – долнобанската ягода. А тя е истинска наслада за всяка не само българска трапеза.
Отколешна е традицията, а в последните години отглеждането на ягоди се превръща и в 
основен семеен поминък на местните хора. В началото на всяко лято от ранни зори цари оживление в полето, а въздухът ухае на ароматния плод. Основно се отглеждат ягоди и малини, по-малко касис и арония. В миналото /преди 20-30-40 години/ ягодоплодните култури заемаха стотици и дори хиляди декари /в рамките на някогашното трудово-кооперативно земеделско стопанство и бившия аграрно-промишлен комплекс/. Набраната продукция се преработваше в местния цех, а част от нея се и изнасяше.
По данни на Емил Захариев, агроном към общинската служба „Земеделие”, днес в Долнобанското землище се отглеждат 115 дка “стари” ягоди, а 15 дка са младите насаждения. “Старите” малини са на площ от 95 дка, създадени са и нови 10 дка с млади.
Субсидии от Държавния фонд „Земеделие” за стимулиране развитието на този отрасъл са взели общо 86 стопани, като малка част от тях са и от самоковските села Марица и Гуцал.
Ягодите са предимно български, но напоследък се култивират и вносни сортове. Очакваните средни добиви от декар през тази кампания според запознати с този бизнес могат да достигне тон – тон и половина. Не малко поразии направиха дъждовете точно в началото на ягодобера, с което чувствително свиха очакваната печалба в поизтънелия семеен бюджет. Към 2,50-3 лв. се търгува днес ароматната долнобанска ягода за килограм по стоковите борси, тържища и пазари, споделиха производители.
Трудно се търгува. От години се говори за сдружение на местните ягодопроизводители, както и за местна плодова борса. Всичко остава обаче само на приказки. Затова всеки се спасява сам, колкото и да са трудни сделките с прекупвачите, от които стопаните имат лоши спомени през годините.
Любомир Кузев
