„Янините девет братя“ даде впечатляващ старт на оперния фестивал

Първият летен фестивал „Портал на два свята“  на сцената на възстановената крепост Цари мали град на хълма Св. Спас над Белчин започна в събота, на 29 август, с операта на Любомир Пипков „Янините девет братя“.
Кметът на Самоковска община Владимир Георгиев сподели вълнението си, че Цари мали град се превръща в сцена, на която ще бъдат представени едни от най-добрите световни творби на операта, балета и мюзикъла.
Директорът на Националната опера и балет акад. Пламен Карталов, който е и режисьор на спектакъла, благодари на всички, съдействали за осъществяването на амбициозния проект.
Председателят на фондация “Възраждане на Белчин” Симеон Пешов пък изтъкна, че това място има 1700-годишна история, която трябва да бъде показвана пред света.
Присъстващите бяха поздравени и от директора на Историческия музей в града ни /към който спада и комплексът Цари мали град/ д-р Веселин Хаджиангелов.
Многобройната публика, сред която бяха и доста самоковци, приветства продължително и възторжено, с бурни ръкопляскания,  изпълнителите.
На следващия ден с голям успех бе представена операта „Кармен“ от Жорж Бизе, а снощи – балетът „Зорба Гъркът“ на Микис Теодоракис. Днес, петък, 4 септември, фестивалът продължава с балета „Кармина Бурана“ /по музика на Карл Орф/.
На 5, 6 и 7 септември – събота, неделя и понеделник, зрителите и слушателите ще се насладят на популярния мюзикъл „Мамма миа“ с песните на „АББА“. Всички спектакли са от 19,30 ч.

х х х

„Още през 2016 г. харесах това енергийно място с пожеланието, че то заслужава да бъде повече от разходка за туристите и възхищение от уникалната реставрация на архитектурния музеен комплекс Цари мали град.
Убеден съм, че погледът към един свят на древно и славно минало на Самоковския край може да се съчетае с новия свят на времето, в което живеем днес. И за негова полза, с визия за бъдещето, и в защита на културната идентичност на нацията ни, е стремежът ни и сега, и винаги да даваме нов културен импулс с откриването на нови територии и привличането на нова публика в необичайни места на открито, за едно от вечните чудеса на човешката цивилизация – оперното изкуство“.

Акад. Пламен Карталов

х х х

Когато в навечерието на новото хилядолетие – 2000 г., бе направена мащабна национална анкета за това, кое е най-голямото национално постижение на България през 20 в., отговорът бе категоричен – „оперните гласове“. А това не е и случайно – нашата земя е родината на Орфей. И всяка нова година започва с мощния глас на Борис Христов в благословията „На многая лета“.
В последните десетилетия интересът към това магично изкуство се възражда. Принос имат и творците му – потърсиха необичаен контакт с по-широката и младежка публика. Известни оперни певци запяха с поппевците: Монсерат Кабайе с Фреди Меркюри, Лучано Павароти, а Майкъл Болтън направи цял концерт с оперни арии пред взискателната публика в Италия – „Моята тайна страст“. Така се роди и толкова нашумялата „Мамма миа“ – с хитовете на „АББА“.
Другата причина за възхода на операта, въпреки кризисните времена, е, че тя излезе извън стените на своите театри, в необичайна, но близка до хората среда. Първите опити на Софийската опера се оказаха успешни – „Аида“ на площад „Княз Александър Батенберг“ и „Борис Годунов“ пред храма „Св. Александър Невски“.
Търсенията на директора й акад. Пламен Карталов продължиха в Царевец във Велико Търново, Белоградчишките скали, пещерата „Магурата“, езерото в Панчарево. Тази тенденция се предаде и на оперните театри в провинцията – Античният театър в Пловдив, Римските терми във Варна станаха сцени.
И сега – Цари мали град и „Янините девет братя“. Тази необикновена постановка, както и предишните – четири опери „Пръстенът на нибелунга“ на Р. Вагнер, предизвикаха огромен интерес не само у нас, но и в чужбина. На постановките на маестро Карталов започнаха да идват гости от различни страни.
Сега е трудно да си представим операта „Янините девет братя“ без този естествен декор на късноантичната крепост. Магията е друга.
А тази опера, създадена в 1929 г. от Любомир Пипков, и представена за пръв път в 1937 г., по мнението на известния диригент Константин Илиев е „най-българската опера с европейско значение“.
„Хълмовете край Самоков, около 1361 г.“… Така започва операта. Притча за съдбата на България с цялото богатство на нейната духовност. Авторът  Любомир Пипков казва: „В операта искам да видя миналото на своя народ от съвременни позиции“.
Акад. Карталов е използвал изключително интересни режисьорски решения – дело на научния му труд „Режисьорски проекции“, издаден през 2004 г. и посветен на 100 години от рождението на композитора.
Операта е богата на символи, вплетени в сюжета – за историята на един род, за битката на Доброто /резбарят Ангел, който твори чудеса/ и Злото /Георги Грозника/, за греха и възмездието, за участието на народа ни в настъпващите неизбежни изпитания на турското нашествие. Появява се и цар Ясен – останал в народните предания с това име цар Иван Шишман.
Удивително мъдро се вписват всички фолклорни мотиви – в атмосферата на действието, цялостното сценично оформление и, разбира се, музикалната партитура.
Постановката прилича с цялостното си звучене на антична трагедия, в която, както и там, хорът има важно участие в тълкуването и съпричастието с героите.
Финалът с кървавите пламъци олицетворява настъпващите изпитания в турското нашествие. Но все пак път си пробива и надеждата. Яна въздава възмездие и се изправя с разпалената светлина на свещта и иконата на Христос – Спасителя.
„Янините девет братя“ е съизмерима с най-големите световни образци. Дойде точното място и точното време да я възкресим, когато миналото среща бъдещето“, казва акад. Пламен Карталов.
Трябва и да си представим с колко любов и труд е изградена тази опера от постановъчния екип, актьорския състав и хората от техническото осигуряване.
„Янините девет братя“ е началото на Първия летен фестивал „Портал на два свята“, подкрепен от Община Самоков, фондация „Възраждане на Белчин“ и музеен комплекс „Цари мали град“.
Организаторите на този празник бяха възнаградени с любовта и благодарността на публиката. Като че и времето подари една прекрасна вечер – с ясно небе, ярки звезди и тихия полъх на рилския вятър под вековните дъбове на крепостта.

Антония Бояджиева