История, Култура, Новини, Образование

“Не бъди безразличен към нищо, което засяга теб и отечеството ти”

Размисли на ученици от СОУ “Отец Паисий” върху “Историята” на хилендарския монах

“Подтикван от патриотизъм и тревога за съдбата на българския род и език Паисий възражда миналото на България във време на робство, страх, тишина. По думите му не е срамно да се гордееш с името си и с делата на дедите си, а тъкмо обратното – срамно е да не познаваш корените си… И до ден днешен подвигът на Паисий поражда възторг и ни аа а се гордеем с България, с нашата култура и език”, пише Станислава Ваклинова от 9-а клас в есето си като участничка в конкурса в СОУ “Отец Паисий”, посветен на Деня на народните будители и патронния празник на училището.
Според Красимира Калпачка от 9-а клас посланията на Паисий са валидни и днес. Те гласят обич към народа и родината, гордост, че си българин. “Народ, който не знае миналото си, не е народ и не може да гради бъдещето си”, заключава Красимира.
Никол Гавадинова от същия клас подчертава болката на Паисий от това, че народът ни се обръща към чужд език и чужда вяра. Виждайки какво зло е родоотстъпничеството, хилендарският монах говори с укор за тези, които се срамуват от своя произход: “О, неразумни и юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език…”
Яна Шуманова от 12 клас изтъква: “В нашия напрегнат век, при това натоварено ежедневие едва ли някой се сеща за историята на Паисий Хилендарски – една малка книжка, която оставя голяма след в историята на народа ни. Посланието на Паисий е ясно: българинът не трябва да се отрича от своя език и вяра, защото като всеки народ и ние сме единствени и неповторими. Само ако опознаем себе си като българи, като народ, ще спрем да се срамуваме от произхода си и ще бъдем достойни членове на европейската общност, а не поредната държава – източник на евтина работна ръка…”
Така посланието на великия хилендарец е актуално и в 21 век.
Интересна е мисълта на Шуманова, че творбата на Паисий прилича в умален вид на Библията – учи не само на родолюбие, но и на нравствени добродетели, защото “Бог обича повече простите и незлобливи орачи и най-първо тях е възлюбил…” Възрожденецът ни завещава да бъдем човечни, хора мислещи, милеещи за всичко родно.
Радост Туджарска от 6-а клас представя робството като път без посока, покрит от мрак и мъгла, път, по който се лута един народ, чиито люде вървят с наведени глави, без да посмеят да погледнат към слънцето. Днешният ден за тях е като вчерашния и като утрешния. Книжката, писана на догаряща свещ в малката килия на Атон, е искрата, която подпалва хиляди огньове. Зад тези пламъци звучи могъщият глас на Паисий: “Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език…”
Колко правдиви са тези думи, защото и днес има хора, които се срамуват да се нарекат българи, които се отнасят към езика си небрежно; не знаят, а и не искат да знаят своята история.
Силно впечатление прави финалът в творбата на Вяра Петрова от 7-в клас: “Време е! Време е могъщият Лъв да се събуди и да дойде нов възход за България. Време е да започнем да ценим историята си, природата си, да започнем да живеем истински, докато все още България я има на картата на света. Не бъди безразличен към нищо, което засяга теб и отечеството ти! Помисли за миналото, промени настоящето и мечтай и се бори за по-светло бъдеще, което е важно и за тези след нас. За да могат да се гордеят и те, както и ние се гордеем с нашата история. Вярвай, Бог ще е с теб! Послушай Паисиевата история. И когато всеки от нас изпълни своето дело, мъглата ще се разсее и слънцето пак ще блесне. На добър час, Българино!”

Leave a Reply