Парк като от приказките /снимки/

Многобройни алеи с поредица удобни и стабилни пейки, каменни чешми и дървени беседки на често. Свежа трева. Футболно, волейболно и баскетболно игрище. Тенис кортове. Няколко тенис маси. „Езеро на благопожеланията” с водни колела. Плувен комплекс с басейн с олимпийски размери и детски басейн. Всякакви фитнес уреди на площадки на открито за възрастни. Невероятни пързалки, люлки, катерушки и какви ли не други съоръжения за малчуганите. Броеница от барбекюта за техните майки и татковци, роднини и близки с места за по 20-25 души. Естрада. Неповторима цветна градина. Десетки чудни мостчета от дърво и от камък. Бистра като сълза вода, оправдаваща името на реката – Бистрица. Цял водопад и отделно водоскоци. Статуя. Стилни кафенета. И сред всичко това – хора от всички възрасти: дечурлига и младежи – пеша и с велосипеди, елегантни млади майки с колички с бебета, двойки и приятелски компании от по-възрастни, пенсионери…
Къде е това?
Не, не е в чужбина или в Сандански например, а в съседна Дупница, само на 40 км от града ни…
По пътя за планината, преди село Бистрица, е съграден по европейски проект парк „Рила”. В парка може да навлезеш по просторна алея, но може да се спуснеш и по изящните извити стълби.
Тук е помислено буквално за всичко. Дори кошчетата за боклук изглеждат като някакви красиви изделия и част от ансамбъла. Всъщност, колкото и да се взирахме, никъде не съзряхме поне някаква обелка от бонбон или люспи от семка. Нищо, че паркът приема посетители вече две-три години.
Някогашното занемарено неугледно дере е превърнато в своеобразен райски кът. Дължината му е 2 км, но и ширината не е малка. Запознати споделят, че общата площ е към 280 дка. Парите – става дума за внушителната сума от 6 млн. евро, са дошли по програма ФАР на ЕС и от местната община в партньорство със сръбската община Враня.
На много места са съградени специални малки облицовани каменни отклонения за отцеждане на водата от алеите при дъжд. Дънерите на дървесата пък, които тук-там се е наложило да се премахнат, са боядисани в свежи зелени и кафеникави тонове. Така не само не дразнят окото, а напротив – създават допълнителен колорит. Засадени са и фиданки, които явно никой и не помисля да кърши. Около тях мястото е окопано и оградено.
В модерните тоалетни има специални кабини за хора с увреждания.
На няколко места са поставени табели с план-карти на парка и означения на отделните „обекти”. При спортните съоръжения нагледно се обяснява на табели за какво служат и как да се използват.
Човек може да потърси уединение и в параклиса. Или пък да почувства жаждата за живот и красота в зоокъта – при чудни пауни, зайчета и пернати…
Разходката из този парк те омагьосва. Предпролетното слънце все още е оскъдно, но тук е завет. Забравяш за времето. Потопяваш се в един друг, пъстър свят, толкова различен от обичайното ни сиво и сиромашко ежедневие. Един цветен свят на чистота и свежест, на красота и тишина, на нещо интимно-уютно и същевременно модерно, на някаква като че ли забравена омая и на още нещо, което ти се иска някой ден все пак да се сбъдне…
Насреща се синее и белее чаровницата Рила, дала и името на самия парк. Рила – българската „света гора”, както я нарича Дядо Вазов. Този парк пък е една малка „света гора”…
На някого написаното тук може да се стори пресилено. Ако не го бях видял с очите си, и на мен би ми се струвало така.
Затова е хубаво човек да го види, както се казва, на място. Това може да стане по прекрасен асфалтов път от Дупница. Или по изградената чудесна пешеходна алея от града до този парк, около която е оформена и лека и хубава ограда-парапет, а пейките са през десетина-двайсет крачки.
Паркът е съграден с европейско парично съдействие, но от българи. И се поддържа и опазва от българи.

Тодор Попов

Можете да харесате

1 Comment

Add yours

+ Leave a Comment

*