История, Култура, Новини, Статии, коментари

100 години Булаир – поклон, герои и мъченици!

Днес, 8 февруари, се навършва точно един век от Булаирския бой през Балканската война – 26 януари 1913 г. /по стар стил/ – една епопея, неподвластна на времето, героична страница от историята на родната армия и на самоковското воинство.
От онова величаво и страшно време изминаха 100 години, но ние сякаш още не можем да си дадем сметка за величието на подвига на нашите предци, за тяхното родолюбие и стоицизъм. Само при Булаир загинаха 261 войници и офицери от града ни и околните села. Това бе цената на победата, измерена в най-скъпото – човешкия живот.
В днешните дни, когато живеем обезверени, а нацията, Самоков и селата намаляват, когато първата ни дума е да се оплачем взаимно от безработицата и престъпността, от ниските заплати, данъците, сметките, несигурността, нека помълчим поне за минута и с горест да спомним онези стотици мъже, които по силата на отечествения дълг, за освобождението на своите братя-сънародници, оставиха костите си далеч от родно място, покосени от куршум или щик, от смъртоносната холера или от незапомнени студове.
Достатъчно е да прочете човек „Дневник”-а на нашия съгражданин свещ. Христо Кондоферски, участник във войната и в Булаирската епопея, за да се докосне до оная неподражаемо величава и жестока атмосфера, родила своите герои и мъченици, истински българи.
Някогашното народно единение по време на тази война днес изглежда химера. Но може би точно заради това трябва дълбоко да се преклоним пред паметта на тези изстрадали люде, които не можаха повече да прегърнат своите жени и любими, деца, майки и бащи.
Тяхната люта бран още свети. Ако сме българи и човеци, тя трябва да ни озарява и занапред!

Тодор Попов

Leave a Reply